Бюст на загиналия Влахакис в Осничани и паметна плоча на М. А. Заглинас, Карзиос, Кациапи, Карзиу, Сиомадис, М. Ас. Мартсис, Зеглинас, Ставропулос, Киру, Ненос, Калоянис, Коцопулос, Кузарис, Диамантопулос, Котсопулос, Димитриос, Е. Василеос, Анна, Бая, Томас (свещеник), С. Христос, А. Теодорос, А. Ставрос, Д. Аргириос, Г. Христос, Д. Стерьос, П. Атанасиос, А. Георгиос, В. Лимос, П. Христос
Осничани е крепост на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, заради което е неколкократно нападано от гръцки андартски чети: от четата на Георгиос Цондос на 4 декември 1904 година, друга чета през март 1905 година,[5] през август същата година отчасти е опожарено.
На 7 май 1906 рано сутринта голямата андартска чета, начело с Андонис Влахакис и Петропулакис, напада село Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Костов Кировски и Колю Кировски Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция, в която се сражава и Тана Кировска.[6] В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета Влахакис и Леонидас и Панайотис Петропулакис. След пристигането на османската войска от 750 души андартите се оттеглят.[7] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 – 24 убити и 11 ранени,[2] докато 9 българи губят живота си.[1] Убитите турски войници са над 100.[8]
