Старичани
Тази статия е за костурското село. За епирското село, чието старо име е Старичани, вижте Пурния.
  СтаричаниΛακκώματα |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Старичани
Старичани на картата на Гърция
|
|
 Старичани
Старичани на картата на дем Орестида и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Орестида |
| Географска област | Костенария |
| Население | 194 (2001) |
| Надм. височина | 670 m |
Старѝчани или Старичени (на гръцки: Λακκώματα, Лако̀мата, до 1927 Σταρίτσανη, Старицани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 194 души (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Голешово в полите на планината Одре (Одрия).
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от 14 век.[2] Според местни легенди селото първоначално било по близо до Бистрица (Алиакмонас) и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви - Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката селото се преместило на сегашното му място.[3]
В края на 19 век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старичани има 350 жители българи.[4]
В началото на 20 век цялото население на Старичани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старичани има 520 българи екзархисти.[6]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Старицани като село с 450 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Старичени преди Балканската война има 60 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:
| „ | Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[10] | “ |
През нощта на 23 срещу 24 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 200 андарти, които обаче са отблъснати от местната милиция и четата на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов.[11] Загиват две жени и са опожарени 15 плевни.[12] В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[13]
По време на Балканската война 4 души от Старичани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
[редактиране] В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.[15] Някои жители на Старичани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. На 29 април 1943 г. гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.[17] Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 година и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.[18]
По време на Гражданската война селото също пострадва силно.
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 340 жители
- 1920 - 238 жители
- 1928 - 290 жители
- 1940 - 434 жители
- 1951 - 201 жители
- 1961 - 226 жители
- 1971 - 176 жители
- 1981 - 176 жители
- 1991 - 217 жители
[редактиране] Личности
- Родени в Старичани
Атанас Панайотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]- Киряк Шкуртов (1872- 1965), български революционер, войвода на ВМОРО
- Манол Панайотов, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[20]
Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[21]- Никола П. Христов (1877 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, загинал при Радкова скала на 22 юни 1913 година[22]
- Нули Йотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[23]
- Стерьо Дачов (1917), гръцки партизанин и деец на НОФ
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σταρίτσανη -- Λακκώματα
- ↑ Сайт на Дем Орестида
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 196.
- ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 142.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata.
- ↑ Официален сайт на Дем Каламбаки
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 85.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 329.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
