Андон Калчев
|
||||||||
Андон Христов Калчев (на гръцки: Αντον Κάλτσεφ) е български офицер, общественик и революционер, преподавател в Лайпцигския университет. Калчев е виден деец на българското национално-освободително движение през 20 век, основател на българската доброволческа военизирана организация Охрана и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Андон Калчев е роден в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа, Гърция). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция бащата на Андон - Христо Димов Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. По-късно към него се присъединява и останалата част от семейството. Установяват се в Балчик. Андон Калчев завършва гимназия в София през 1931 година и заминава за Германия, за да продължи учението си където завършва икономика в Лайпцигския университет и остава да преподава в университета. По покана на цар Борис III Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, от която придобива чин подпоручик.
След поражението на Гърция от Германия през април 1941 година и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония през август Калчев, произведен в поручик, е сред основателите на Солунския български клуб - организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония.
През септември 1941 година Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаваната с помощта на Цветан Младенов в Лерин (Флорина) българска опълченска организация Охрана, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети. Силни подразделения на Охрана са формирани и в Костур. Всички те достигат общо около 12 000 въоръжени редовни членове и години наред успешно противодействат на гръцките набези до края на 1944 година, когато организацията е разпусната. На 5 април 1944 година Андон Калчев и отряди на Охрана заедно с германски части участват в клане в Клисура, при което са убити близо 300 души, заради участието им в комунистическата съпротива в окупирана Гърция.[1][2]
След Деветосептемврийския преврат в България Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония. По-късно при Битоля е пленен от титовски партизани, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС. Той е подложен на издевателства[източник?] и съден от специален гръцки военен съд. На 10 юни 1946 година генерал А. Ананиадис го осъжда на доживотен затвор. След две години каторжен затвор на остров Корфу към края на Гражданската война в Гърция в 1948 г. Андон Калчев, който вече е осъден, в нарушение на всякакви правни принципи е съден повторно от извънреден гръцки съд. В процеса срещу него и италианския комендант на Костур Корнелио Равали, въпреки отправеното искане за адекватна защита, е забранено участието на български адвокати. Той започва на 10 май 1948 година и трае десет дни. Калчев е съден за „морално подстрекаване към убийство“ като военнопрестъпник. На базата на извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от три години след края на Втората световна война, той е осъден на смърт и е разстрелян в 5:30 в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) на 27 август 1948 година. Последните му думи при разстрела са „Ура Македония!“.[3]
[редактиране] Паметта за Андон Калчев
Българите от Беломорска Македония са възпели своя войвода - Андон Калчев „Костурският орел“ с народната песен „Летел е орел над Костурско“, влязла в репертоара на ансамбъл ансамбъл „Гоце Делчев“.[4]
На него е посветен разказът „Професорът от Лайпциг“ в сбирката „Беломорски разказ“ от М. Богданов.[5]
Проф. д-р Георги Даскалов изследва и публикува няколко книги за егейските българи и борбите им за национално освобождение от грърците където подробно са представени фактите за делото и участта на Андон Калчев.[6][7][8], проф. Добрин Минчев също публикува свой труд за „Охрана“ и нейния организатор Андон Калчев.[9]
В чест на 100 години от рождението и 62 от разстрела на Андон Калчев, в памет на неизвестния му гроб, на 27 август 2010 година е поставена мраморна плоча до възрожденската черква „Свети Никола“ в Балчик, откритата тържествено от зам. областия управител на област Добрич и осветена, в съслужение с още 4 йереи, лично от архийерейския наместник на Варненско-преславската митрополия в присъстрието на представители на българската армия, дипломати от българската мисия в Молдова, гости от Канада и много други българи.[10][11][12]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ http://www.greekholocausts.gr/gr/index.php?option=com_content&task=view&id=50&Itemid=47 Δίκτυο Μαρτυρικών Πόλεων και Χωριών περιόδου 1940 - 1945: Από την αφήγηση της Ε. Καλφόγλου, εθελόντριας Ε.Ε.Σ. Φλώρινας, 8-4-1944
- ↑ Νικόλαος Σιώκης, Σαν σήμερα 5 Απριλίου 1944: Οι Γερμανοί εκτελούν 270 κατοίκους της Κλεισούρας της Καστοριάς. Α' Δημοσίευση: Καστοριανός Πολίτης, έτος 2ο, φ. 74,23 Μαΐου 2003 Αναδημοσίευση: Iστοσελίδα Ενημέρωσης Πτολεμαϊδα TV 05.04.2011
- ↑ ((el)) Биография на сайта на организацията Български човешки права в Македония
- ↑ Ансамбъл „Гоце Делчев“.
- ↑ Богданов, М. Беломорски разказ, ИК-АРТ, София, 2009.
- ↑ Македония. История и политическа съдба. Том 3, Георги Даскалов и колектив, София, 1998 г.
- ↑ Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, Политическа и военна история, Георги Даскалов София, 1999 г.
- ↑ Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4, Георги Даскалов, София, 2003 г.
- ↑ Добрин Мичев, Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.), София, 2003 г.
- ↑ Българско Национално Радио - Радио Варна
- ↑ Варна news 24.bg
- ↑ Общински вестник "Балчик" стр.5 бр.30/2010
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
 |
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България. Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“. |
