Йован Цвиич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йован Цвиич
сръбски географ и геолог
Йован Цвиич 

фотография от Милан Йованович, 1911
Роден: 11 октомври 1865
Лозница, Сърбия
Починал: 16 януари 1927
Белград, Сърбия

Йован Цвиич (на сръбски: Јован Цвијић) е сръбски географ[1] и геолог, председател на Сръбската кралска академия и ректор на Белградския университет.

Биография[редактиране | edit source]

Цвиич като млад

Йован Цвиич е роден през 1865 г. в Лозница. Баща му, Тодор Цвиич, е търговец. Майка му се казва Мария. Йован завършва началното училище в Лозница, а после продължава основното си образование в Лозница и Шабац. Средното си образование получава в Белград — в Първа белградска гимназия.

След като завършва гимназията през 1884 г., той иска да учи медицина в чужбина, но лознишката община не може да финансира неговото образование в чужбина. Тогава преподавателят му Владимир Карич от Шабачката гимназия, и бъдещ професор, му предлага да слуша лекции по география в университета в Белград. Цвиич се съгласява и още през същата година се записва в Природоматематическия факултет в Белградския университет. Цвиич завършва университета през 1888 г. и работи през 1888/89 г. като преподавател във Втора белградска гимназия. След 1889 г. се записва във Виенския университет да специализира физическа география и геология. Там получава държавна стипендия. Завършва университета през 1892 г., а през 1893 г. става доктор в университета. През март 1893 г. става редовен професор във Философския факултет в Белградския университет. Първо изнася лекции по физическа география и етнография, а после — само по география. Дисертацията му е озаглавена (на немски) Das Karstphänomen.

През 1906 г. публикува „Няколко наблюдения върху етнографията на македонските славяни“. В книгата развива тезата, че широко разпространеното сред европейските етнографи от онова време схващане, че македонските славяни принадлежат към българската народност, е погрешно. Твърди, че македонските славяни нямат развито народностно чувство и са предразположени да станат сърби или българи.[2]

През 1909 г. като изразител на сръбската политика за неутрализиране на българските интереси в Македония, за първи път публикува етнографска карта, на която македонските славяни са изобразени като отделна етническа група.[1] Според антрополога Лоринг Данфорд картите на Цвиич са имали голямо влияние в следвоенна Европа и са способствали за разпространението на идеята за отделна група "македоно-славяни", както и за приемането на правото на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словени да владее над голяма част от Македония.[1]

На 12 април 1921 г. е назначен за председател на Сръбската кралска академия.

Умира в Белград на 62 години през 1927 г.

Цвиич за българите[редактиране | edit source]

Паметник на Йован Цвиич в Белград

Йован Цвиич в своето съчинение “Балканският полуостров и южнославянските земи” (Цвиjиh, 1885) пише, че “старото етнографско име българи е загубило през турското владичество своето етнографско значение” и в по-голямата част на полуострова “с него се означава селското население, живяло под чифлишки режим”, a “името българи е загубило националното си значение и в обширни области на Балканите се употребява в икономически смисъл като рая, земеделец, селянин”. След основаването на Българската екзархия през 1870 и Освобождението на България през 1878 г. българското име придобива националното значение. Друго “откритие” на Цвиич се отнася до въпроса как македонците станали българи. Според него “под тежкия стопански ред и турския натиск сръбското население на Вардарската област било готово съвсем да забрави своите исторически традиции, още повече, че неговите най-силни представители са отседнали на север”.

Друго “откритие” на сръбския етнолог е, сред жителите на Македония липсва национално съзнание. Според него националното съзнание в Македония и Шоплука не е така развито. Две са областите, загубили своята народност и запазили следи от сръбската историческа традиция: (юнашки епос, задруга, семейна слава, исторически спомени за общност със сърбите) Македония и Шоплука. Източната граница на тази обща област според Цвиич е р. Искър и р. Струма. Но кои са българите и какъв е техния произход? На изток от Искър и Струма населението е различно. Там има много монголоидни типове, които се увеличават по посока на Черно море. След славяните през Долнодунавската равнина преминават туранските прабългари, печенези, кумани и татари, които се претопяват сред славянското население. Оттук произлиза разликата в етническия състав на източнобалканския тип и останалите славяни, с “които българите нямат устойчиви връзки”. Внушението на текста е, че българите не са част от южните славяни и не притежават типичните за тях културни черти, семейна и родова слава, юнашки епос и пр.

Тези представи за българите, македонците и шопите, които включват и други подобни по съдържание съчинения, създадени в края на 19 и началото на 20 век са в основата на политическите претенциите на Сърбия към Македония и Шоплука. Те влияят при определянето на източната граница на Сърбо – Хърватско - Словенското кралство след Първата световна война и поставят началото на продължителен процес на насилствена промяна на идентичността на българите там.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Danforth, Loring M. The Macedonian conflict. Ethnic nationalism in a transnational world. Princeton, 1995.
  2. Райков, Димитър. „Димитър и Константин Миладинови“. гл. 8, Партиздат. София, 1986.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Јован Цвијић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.