Димитър Чуповски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Чуповски
ранен македонист
Димитър Чуповски 

в студентска униформа, 9 март 1904
Роден: 8 ноември 1878
Папрадище, Османска империя
Починал: 29 октомври 1940
Ленинград, СССР

Димитър Чуповски (на македонска литературна норма: Димитрија Чуповски, познат и като Димитрија Димов Чуповски и Димитрија Павле Чуповски), роден като Димитър Чупаров, е публицист от Македония и ранен македонист.

Биография[редактиране | edit source]

Димитър Чуповски е роден на 8 ноември 1878 година във велешкото село Попрадище, тогава в Османската империя. Той е от рода на Чупарови, от който произлизат още революционерите Ангелко Чупаров и Петър Чупаров и църковният деец Иван Чупаров. Брат му Павел Чупаров е революционер от ВМОРО. Преди Чуповски да се роди баща му е убит от албански наемници. На 10 годишна възраст Димитър Чуповски, заедно със семейството си, се премества в родното на майка му Крушево, след като Папрадище е опожарено от албански разбойници.

През 1892 г. Димитър Чуповски се премества с братята си в София, където денем работи, а вечер посещава кръжоците на лозарите организирани от Даме Груев, Петър Попарсов и други македонски студенти. Своето образование той продължава в Белград в учителска школа на дружество Свети Сава през периода от 1893 до 1894 година. През 1893 година със свои другари основава под въздействие на сърбо-македонистичното учение на Стоян Новакович ученическо дружество "Вардар" с цел поддържане на македонистки дух сред приетите в Сърбия ученици от Македония.

Заглавната страница на първи брой на „Македонскій Голосъ“

След завършване на образованието си в Белград, Чуповски се работи като учител в Папрадище през 1895-1896 година. По това време той закратко е арестуван и след освобождаването се връща в Белград. Междувременно Новакович става премиер и през 1895-1896 преориентира сръбската външна политика в русофилска. В резултат от Белград Чуповски заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в Новгород, а после се мести в Симферопол, където учи до 1900 година. Оттам той се прехвърля в Петербургския Университет, но е изключен поради участие в студентска стачка в 1905 година. През периода 1900 - 1905 г. Стоян Новакович е назначен за посланик на Сърбия в Санкт Петербург и инициира през 1902 година създаването на Славяно-македонско научно и литературно дружество, сред чиито основатели е Чуповски. Той е и негов председател от 1902 до 1917 година. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков, с които Чуповски се познава от ученическия клуб "Вардар" и фондацията "Свети Сава" в Белград. Дружеството така и не намира привърженици в Македония. [1] Брат му Атанас Чуповски също е участник в дейността на дружеството в Санкт Петербург.[2] През това време Чуповски издава редица трудове като основната им насеченост е популяризирането на македонистката идея. Издава първия македоно-руски речник, македонска граматика и чертае карта на областта Македония.

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Македония Чуповски пристига на 17 ноември в София, където се вижда с част от македонската емиграция, но без особен успех. На 4 декември пристига в Скопие, където отсяда в дома на чичо си Вельо Марковски и също се среща с местни представители, но опитът му да ги убеди да възприемат идеите му се проваля. След това той заминава за Велес, където в дома на Ангел Коробар организира среща на която присъстват и Петър Попарсов, Александър Мартулков, Ризо Ризов, Крум Зографов, Йован Попйорданов, учителя Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Чуповски ги убеждава да изпратят представители на Лондонската конференция, за да се борят за запазване на целостта на Македония.[3] След провала на тази идея Чуповски напуска Македония и се връща в Петербург, където инициира изпращането на меморандум за независимостта на Македония до Великите сили.[4]

В периода 1913-1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „Македонскій Голосъ“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.[5] В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя Борис Сарафов и Иван Гарванов като борци за независима Македония, а Яне Сандански з а български агент и престъпник.[6] След Първата световна война и Октомврийската революция политическата дейност на Чуповски се прекратява.

Димитър Чуповски умира на 29 октомври 1940 година в Ленинград. През 1990 година останките му са пренесени и погребани в Скопие в църквата „Свети Спас“ до гроба на Гоце Делчев.

Оценка за дейността на Димитър Чуповски[редактиране | edit source]

Димитър Чуповски, Наце Димов и Гаврил Константинович, 21 март 1913
Паметник в Скопие

В Република Македония Димитър Чуповски е определян като един от най-видните македонци в историята и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.

В България дейността му се отчита като просръбска и македонистка, а той самият е определян като сръбски и руски шпионин, с дейност изразяваща се в подкрепа на сръбската пропаганда в Македония до 1918 година, когато Македония е поделена основно между Кралство Югославия и Гърция. Като основен довод за тази оценка се изтъква, че след това той изцяло преустановява дейността си. Сочи се и подкрепата му за избрания на 16 май 1902 сръбски митрополит от Цариградската патриаршия Фирмилиан Скопски, който със сръбска и руска дипломатическа помощ измества българския Скопски митрополит. Довод за такава оценка е и прогонването му от Македония през 1905 година от четата на Иван Наумов - Алябака заради пропагандирания от него македонизъм.[7] В спомените си Христо Шалдев, който се запознава с Чуповски в Петербург, се изразява крайно отрицателно за него и неговите приближени. Според Шалдев основните идеолози на Чуповски са Стоян Новакович, който тогава е сръбски посланик в Санкт Петербург, а също професорите Йован Цвиич и Александър Белич.[8] Твърди се, че дори собственият му чичо го изгонил през 1912 г. с обиди от дома си, заради проповядваните от него идеи.[9]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Глава II, Илинденското въстание през 1903 година
  2. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 469-470.
  3. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 75-76.
  4. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 83.
  5. Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г.
  6. в.„Македонскій Голосъ“, 11 брой, 1914 г.
  7. Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров
  8. Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962), Macedonian Patriotic Organization "TA" (Adelaide, Australia, 1993)
  9. Из историята на Македонизма. Една случка от живота на Димитрия Чуповски
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dimitrija Čupovski“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.