Петър Попарсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера от ВМОРО. За политика от ВМРО-ДПМНЕ вижте Петър Попарсов (политик).

Петър Попарсов
български революционер и общественик
Петър Попарсов 
Роден: 14 август 1868
Богомила, Османска империя
Починал: 1 януари 1941
София, България
Подпис

Петър Попарсов (изписване преди 1945 година Петъръ Попъ Арсовъ) е български революционер, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и виден български общественик.[1][2][3]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Къщата на Попарсов в Богомила

Петър Попарсов е роден на 14 август 1868 година в село Богомила, тогава в Османската империя. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и в Белград, а през 1892 година завършва Висшето училище в София. През 1891 г. Дамян Груев и Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Този кръг в София създава тайно младежко дружество, наречено „Дружба“. Целта на дружеството, според Попарсов, била:

...Да вербува съмишленици, които да заминат в Македония и там на място, както някога Васил Левски и другарите му, да подготвят почва за революционното движение съобразно с местните условия...[4]

По-късно Петър Попарсов участва и в учредяването на Младата македонска книжовна дружина заедно с Евтим Спространов, Тома Карайовов, Христо Попкоцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев. За кратко време по-късно в дружеството участват и Даме Груев, Гоце Делчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов.[5] На следващата година той се прибира в Македония, където става екзархийски учител. Преподава в Скопие, Солун, Велес, Прилеп, Щип и други места.

Във ВМОРО[редактиране | edit source]

Портрет на Петър Попарсов.

На 23 октомври 1893 година заедно с Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Автор е на първия устав на организацията, който изработва по образец на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК), който обаче не е запазен. Под псевдонима Вардарски издава книгата „Стамболовщината в Македония и нейните представители“, в която критикува режима на Стефан Стамболов и Българската екзархия. В брошурата си Попарсов уточнява, че:

...“Всички тези кръстени (от стамболовистите) “сепаратисти” са всъщност всички интелигентни българо-македонци, чийто “сепаратизъм” се състои в това, че са против централизацията на църковно-училищната власт, с други думи това е една млада българо-македонска партия, която защитава самоуправлението и старите права на българо-македонските общини...”

Попарсов е български учител в гимназията в Скопие (1.ІХ.1892 - 31.VІІІ.1893), в гимназията в Солун (1.ІХ.1893 - 31.VІІІ.1894), бил е екзархийски чиновник във Велес (1.І.1895 - 31.VІІІ.1895) и отново учител в прогимназията в Прилеп (1.ІХ.1895 - 31.VІІІ.1896) и в прогимназията в Щип (1.ІХ.1896 - 18.ХІІ.1897). През 1897 година след разкритията на Винишката афера Попарсов, по това време главен учител на българските училища в Щип[6], е арестуван и осъден на доживотен затвор, и е заточен в крепостта Подрум кале в Мала Азия. Амнистиран през 1902 година, той продължава да се занимава с революционна дейност. По време на вълната от арести, последвали Солунските атентати от април 1903 година, Попарсов е арестуван във Велес и закаран в Скопие.[7]

Според Михаил Думбалаков в края на 1905 година Попарсов заедно с Думбалаков и Христо Попкоцев е арестуван в Солун и откаран в Куршумли хан в Скопие.[8]

През 1905 година участва на Рилския конгрес, на който е избран за задграничен представител в София. След разцеплението на ВМОРО през 1907 г. е активист на левицата, като на тайно заседание в Рилския манастир подкрепя решението Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат елиминирани физически. След Младотурската революция в 1908 година до Междусъюзническата война е в Македония.

Обществена дейност[редактиране | edit source]

През 1910 г. подкрепя Теодосий Скопски при опита му отново да се кандидатира за Скопски митрополит, но това не се получава, въпреки демонстрираните от последния проекзархийски позиции. За кратко време учителства в Българското педагогическо училище в Скопие и изпълнява и директорската длъжност. Взема дейно участие в подготовката и провеждането на изборите за Отомански парламент с листата на Народната федеративна партия (българска секция), но не получава необходимото число гласове за депутат.

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Попарсов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Крум Зографов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж, за да се борят за запазване на целостта на Македония.[9] Опитът им се оказва неуспешен.

След Балканските войни Попарсов се премества в България. Негова съпруга е учителката от Солунската българска девическа гимназия Хрисанта Настева. Заселват се в Костенец, където учителстват от 1914 г. Участва в дейността на т. нар. Временно представителство на бившата ВМОРО.

Корица на „Стамболовщината в Македония“

По този повод през 1919 година пише:

...Бруталната политика на посърбяване, която отричаше всяко човешко достойнство у македонските българи и жестоко нараняваше националното им чувство - създаде в душата на тоя милионен български народ една трагедия, която ставаше още по-страшна пред вид на това, че посърбяването означаваше не само денационализиране, ами и повръщане на македонските българи под ведомството на Гръцката патриаршия, против която бяха водили дългогодишна кървава борба и едва се бяха изкопчили от вампирските ѝ нокти. Лозунгът беше: далече от България! Не за това, че тя беше виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тези ясни и точно определени основи се образува първия таен "Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени ѝ от Берлинския договор", от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна М. Р. Организация...[10]

Относно ролята на Русия и ролята й в Македония след Балканските войни Попарсов твърди:

...Страшните конфликти, които произлязоха от изкусната игра на австрийската дипломация, се разразиха главно в Македония, дето се дойде дотам, щото руските консули с камшик в ръка караха българските селяни да стават сърби! Българите в Македония бяха третирани като судански негри, които по волята на руския цар, трябваше да се подарят на Сърбия за наказание на непослушна България, станала опасна като авангард на Австрия за руските интереси към Цариград....

След Първата световна война и подписването на Ньойския договор, с който разделянето на Македония се потвърждава от държавите победителки, дейността на Временното представителство замира. Попарсов остава в Костенец до 1929 г. Там той е не само учител, но и директор на Костенецката прогимназия до самото си пенсиониране. През 1930 г. се преселва в София, където живее до края на живота си със своята съпруга.[11] Неговият брат Андрей Попарсов е кмет на Богомила в периода 1915-1918 година, но е убит заедно с общинските съветници Георги и Павел Костадинови на 28 октомври 1918 година от сръбските власти. На името на Петър Попарсов е именувана улица в Щип по време на второто българско управление във Вардарска Македония през 1941-1944 година[12].

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. We, the people: politics of national peculiarity in Southeastern Europe, Автор Diana Mishkova, Издател Central European University Press, 2009, ISBN 9639776289, стр. 116.
  2. The Macedonian question: Britain and the southern Balkans : 1939-1949, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008, ISBN 0199237689, стр. 18.
  3. Preparation for a revolution: the Young Turks, 1902-1908, Автор M. Şükrü Hanioğlu, Издател Oxford University Press US, 2001, ISBN 019513463X, стр. 246-247.
  4. Идеята за автономия като тактика в програмите на националносовободителното днивежние в Македония и Одринско, 1893-1941, Димитър Гоцев, Изд. на БАН, София, 1983.
  5. Посветен на вътрешната организация, Симеон Радев
  6. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 100.
  7. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 186-187 - Доклад от управляващия Сръбското генерално консулство в Скопие, М. Веселинович, 10 май 1903, с. 195 - писмо на Екзарх Йосиф до МВРИ, 17 май 1903.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 97 - 99.
  9. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  10. Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация, №8, 19 юли 1919 г., стр. 2-3.
  11. Илюстрация Илинден, бр.121, стр.7
  12. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.13-14
Основатели на ВМОРО Flag IMARO.svg
Андон Димитров | Дамян Груев | Иван Хаджиниколов | Петър Попарсов | Христо Батанджиев | Христо Татарчев
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.