Георги Баласчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Баласчев
български историк и археолог
Георги Баласчев 
Роден: 10 април 1869
Охрид, Османска империя
Починал: 6 октомври 1936
София, България

Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски[1] е виден български историк и археолог.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в българския македонски град Охрид през 1869 година. Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година.[2] Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“. През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история, след което специализира във Виена. Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариград.[3]

В периода 1 август 1902 - 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 - 31 август 1908).[3]

По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 - 12 август 1920) и (13 октомври 1920 - 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.[3]

Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892-1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език.

От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“.[4]

Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:

...безспорно учен човек, който с достойнство можеше да заеме и катедра в университет. Но като мнозина други охридчани, той беше с упорит характер, инат човек. С други думи Баласчев, както се казна, не клатеше „каук“ пред никакви авторитети, не се считаше задължен да уеднаквява своите разбирания в областта на археологията и историята с някои от редовните и извънредни професори в университета... Полемичният му дух обаче, неговата прямолинейност, която стигаше в някои случаи до свадливост, му затвори завинаги вратата на Софийския университет. Но си имаше свой научен Олимп, бореше се с нуждата и нищетата. Баласчев считаше за унижение да му се спомене за какъвто и да е компромис, срещу цената на който биха могли да му се отворят университетските аудитории.[6]

По-значими научни трудове[редактиране | edit source]

  • Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина на настоящий век (1890)
  • Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците (1901)
  • Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа (1902)
  • Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове (1920)
  • Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав (1924)
  • Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия в 2 ч. (1927 и 1930)
  • Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение(1932).

Литература[редактиране | edit source]

  • Глушков, П. Георги Баласчев, Минало ,1942, № 9-10, с. 81-96;
  • Научните трудове на Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9-10, с.11-15;
  • Чолов, Петър. Български историци, Биографично-бибилиографски справочник, София 1999, с.25

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 41.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 56.
  3. а б в Минало - българо-македонско научно списание, София, 1942, Печатница на П. Глушковъ, („Послуженъ списъкъ на Георги Димитровъ Баласчевъ“)
  4. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 74.
  5. Македонски научен институт. Учредители
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 356. ISBN 954321056X
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.