Временно представителство на бившата ВМОРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Назад към автономията“ на Димо Хаджидимов

Временното представителство на бившата ВМОРО е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на ВМОРО, създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война, която има за цел да реши бъдещите граници на загубилите страни от Централните сили.

В нея влизат Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Петър Ацев, Павел Христов, Христо Татарчев, Петър Попарсов и Михаил Герджиков. Издават меморандума „Апел към македонското население и към македонската емиграция в България“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж. В него се застъпват за автономия и неделимост на Македония, теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и Балканската федерация“. За кратко време временното представителство издава „Бюлетин[1].

При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:

Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...[2]

След подписването на Ньойския договор разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като ВМРО от Тодор Александров и създават редица свои организации. Сред тях са Емигрантския комунистически съюз (ЕКС) към БКП на Димо Хаджидимов, Емигрантската земеделска дружба­ към БЗНС на Александър Панов, както и Македонската емигрантска федеративна организация (МЕФО) на д-р Филип Атанасов, арх. Никола Юруков, Славчо Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов и други[3]. Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“, Изд. на БАН, София, 1983.
  2. Църнушанов, Коста, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.
  3. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.