Никола Юруков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Юруков
български архитект и революционер
Никола Юруков 

с дъщерите си Цветна (по-голямата) и Сийка
Роден: 1880
Лобаница, Османска империя
Починал: 26 април 1923
София, България

Никола Юруков е виден български архитект и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Македонската федеративна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Юруков е роден в 1880 година в костурското село Лобаница. Гимназиалното си образование получава в Пловдив. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. С Георги Фингов и Димо Ничев основава архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. В творбите си бюрото изполва ъглов куполообразен елемент, съчтан със скулптурни мотиви, който довежда до съвършенство.[1]

Юруков участва активно в национално-освободителното движение на македонските българи. В 1913 година заедно с още 13 души от тези околии подписва „Меморандум до Великите сили“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Меморандума“ се казва:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[2]

След Първата световна война Юруков е избран за председател на Костурското благотворително братство в София. Той е сред организаторите на създаването на Временната комисия на македонската емиграция, прераснала в Македонската федеративна организация и противопоставяща се на ВМРО[3].

Юруков развива дейност за създаване на Независима Македония като част от бъдещата Балканска федерация на V конгрес на дружествата на Обществото на народите в 1921 в Женева, на I конгрес на Международното бюро за правото на народите и на Международната конференция на Лигата на потиснатите народи в 1922 година в Лондон.

След Кюстендилската акция на ВМРО в 1922 година Юруков заедно с Филип Атанасов се установява в Пловдив, където се опитват да създадат база за действие срещу ВМРО.[4] Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година[5], най-вероятно от Стефан Каркалашев.[6]

Проекти на „Фингов-Ничев-Юруков“ в София[редактиране | edit source]

Сградата на ДЗИ, проектирана от „Фингов-Ничев-Юруков“
  • Основни училища (1910 - 1912):
    • 6 ОУ „Граф Игнатиев“
    • 20 ОУ „Тодор Минков“
    • 38 ОУ „Васил Априлов“
    • 120 ОУ „Георги Сава Раковски“
    • 46 ОУ „Константин Фотинов“
    • 48 ОУ „Йосиф Ковачев“
    • „Христо Ботев“
    • „Антим I“
    • „Екзарх Йосиф“
  • Софийска търговско-индустриална камара, по-късно централно управление на СИБАНК, в София, улица „Славянска“ №2 (кръстовището с „Бенковска“, 1912)
  • Софийска банка, по-късно централно управление на Банка ДСК, в София, улица „Московска“ №19 (кръстовището с „Бенковска“, 1914)
  • Българска търговска банка, улица „Граф Игнатиев“ и улица „Ангел Кънчев“ (1921)
  • Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество на булевард „Цар Освободител“ и улица „Бенковска“ (1926)
  • Феникс палас, сградата на Акционерно застрахователно дружество „Български феникс“, булевард „Дондуков“ (1927)[1][7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Енциклопедия България, Академично издателстно „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 554.
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 32 - 33.
  3. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 107.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 221.
  5. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 279.
  6. Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија - Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 20. Посетен на 23 декември 2013 г.
  7. Коцев, Г., Л. Стоилова и др. Австрийски архитектурни влияния в София, Музей за история на София, 1998, ISBN 954-8853-12-4 (с библиография)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.