Прилепски революционен район
| Прилепски революционен район | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организаци |
| Основана | 1895 г. |
| Закрита | 1934 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Цел/фокус | Автономия за Македония и Одринско |
| Част от | Битолски революционен окръг |
| Седалище | Прилеп, Османска империя |
| Езици | български |
Прилепският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Прилепската кааза в Османската империя с главен град Прилеп.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В учебната 1893/1894 година в Прилепското българско мъжко класно училище учители са Дамян Груев и Пере Тошев и двамата членове на създадената в края на 1893 година Вътрешна организация.[1] Революционната активност в Прилеп обаче се ограничава само до училището.[2]
През лятото на 1894 година в града се връщат завършилиге Солунската гимназия Александър Хаджипанов и Тодор Станков, и двамата привлечени във ВМОРО в Солун, които имат задача да основат революционен комитет в града. Комитетът е организиран заедно с Даме Груев,[2] като в първото ръководно тяло влизат Александър Хаджипанов, председател, Иван Гагалев, Петър Саратинов, Атанас Иванов, Тодор Станков, Йордан Попкостадинов и Йордан Гавазов.[3] Управителното тяло се заема с посвещаване на нови членове, събиране на чренски внос и разхвърляне на парична помощ върху по-заможните граждани.[3] Управителното тяло си служи с шифър, базиран на френската азбука.[4]
Организирана е и терористична група с ръководител Йордан Попкостадинов и членове Григор Богойчев, Пере Бодлев и Д. Т.[4]
През пролетта на 1895 година в района пристига четата на Димо Дедото, която прави опит за организиране на революционен комитет, начело с Йордан Гавазов, но предизвиква Дреновската афера, при която са арестувани над 100 души и мнозина са осъдени.[2]
В 1895/1896 година директор на Прилепското българско училище става Петър Попарсов, който и оглавява и управителното тяло, а членове са му Атанас Иванов, секретар, Йордан Попкостадинов, началник на терористичната група, Никола Мърсев, Павел Христов, учител, Илия Цървенков, касиер и Петър Саратинов. Организационната дейност в града се засилва и са образувани десетарски групи, като за стотник е определен Илия Крапчев. Заседанията стават в дома на директора, а в къщата на Попконстантинов е направено скривалище, в което са складирани закупените пушки мартини. След предателство Попкостадинов е арестуван.[4]
В Прилеп избухва конфликт между привържениците на ВМОРО и на Българското тайно революционно братство,[4] който постепенно е изгладен от Павел Христов. В учебната 1896/1897 година главен учител и председател на комитета е Вангел Калейчев, а на мястото на напусналите учители Никола Мърсев и Павел Христов идват Илия Иванов и Иван Гагалев.[5]
В 1899 година Никола Биолчев е избран за член на Прилепския околийски революционен комитет, а от октомври 1901 година го оглавява.[6] Освен него в ръководството са Тале Христов, Кочо Иванов, Коце Берберот, Коста Груев и Гьорче Брайлоец.[7]
През март/април 1902 година, след като е разбита четата на Методи Патчев, в района избухва Кадиноселската афера, при която са арестувани 92 души.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 222.
- ↑ а б в Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 223.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 224.
- ↑ а б в г Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 225.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 226.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 35.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 16.
| |||||||
