Априлски събития в България (1925)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Априлските събития в България от 1925 година са насилствените действия на правителството на Александър Цанков срещу левите и опозиционни сили в страната след атентата в църквата "Света Неделя".

Подозрения за подготвянето на „втора вартоломеева нощ“ срещу противниците на правителството са изказани от депутатът от БЗНС Петко Д. Петков от парламентарната трибуна още през февруари 1924[1]. Петко Петков е убит на улицата четири месеца по-късно от правителствен агент [2].

Физическите извършители са групи запасни офицери, организирани в Трета секция към Министерство на войната, полицейски служители и някои дейци на ВМРО. Тези от тях, подсъдими на процеса срещу генерал от пехотата Иван Вълков през 1954 година твърдят, че са действали по негова заповед.

Според твърдението на българската марксическа историография в месеците след атентата тези групи отвличат, изтезават и убиват хиляди български граждани. Това е изопачаване и не е обективно и безпристрастно изследване на българската история. Според българския историк Георги Марков броят на убитите през април 1925 година е около 400-450 души. След продължителна проучвателна работа Музея на революционното движение в България издава книгата "Звезди във вековете", където поименно и с кратка характеристика са описани жертвите на тези действия 1923-1944 г.[3] Дават се следните данни за загиналите за периода 1924-1926 г.

  • Загинали в престрелки с полицията, осъдени на смърт след атентата в черквата „Света Неделя“, убити от военни или други органи за периода 1924-1926 г. - общо 503 човека;
  • Загинали анархисти и членове на терористични чети и техни ятаци за периода 1924-1926 г. - общо 105 човека;
  • Загинали от междуособиците в македонските оранизации и подкрепата на ВМРО към правителството за периода 1923- 1926 г. - общо 76 човека.

Сред жертвите са политици от левицата, интелектуалци или обикновени редови привърженици на опозицията. За някои убитите властите твърдят, че са застреляни при опит за бягство.

Жертви на априлските събития стават активисти на левицата като Иван Манев, Александър Боримечков, Ана Маймункова, Жеко Димитров, Тодор Страшимиров, Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрини, както и интелектуалците Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев. В различни части на страната продължава дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководители им са Митьо Ганев, Васил Попов - Героя и Тинко Симов. След екзекуцията на Борис Баев и Тодор Кацаров четата на Тинко Симов убива ловешкия околийски полицейски управител Николай Тифчев (Кърджи Осман).[4]При друга нейна акция, още преди атентата в църквата „Света Неделя“ в прохода Арабаконак се прави неуспешен опит за покушение над цар Борис III.

Участници в антиправителствена чета

В крайна сметка, повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на Александър Цанков. В крайна сметка умереното крило, начело с Васил Коларов и Георги Димитров, надделява над ултралевите и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. 21-о Народно събрание, 112 заседание, четвъртък, 26 юни 1924 г. Запитване от народния представител Георги Косовски към министър председателя относително убийството на бившия народен представител Петко Петков и запитване от народния представител Тодор Страшимиров към министър председателя Александър Цанков относително убийството на народния представител Петко Петков и относително заплашванията, които са били отправени до същия народен представител (Тодор Страшимиров) от някой от министрите [1]
  2. 21-о Народно събрание, 104 заседание, вторник, 17 юни 1924 г. Питане от народните представители Кръстьо Пастухов и Никола Пъдарев към министъра на вътрешните работи и народното здраве относително убийството на народния представител Петко Д. Петков [2]
  3. Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 стр.
  4. http://ikonomov.a-bg.net/tinkosimov.html