Бял терор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
С понятието бял терор е възприето да се означават антикомунистически и антисоциалистически политически (най-често правителствени) репресивни действия, които в редица случаи продължават десетки години.
Произход на понятието [редактиране]
Понятието възниква във Франция през 1794 г., когато промонархическите (роялистки) сили установяват контрареволюционен режим.
Антикомунистически бял терор [редактиране]
- Русия - след победата на Октомврийската революция от 1917 г. се формира антикомунистическото движение белогвардейци и през 1918 г. започва гражданската война в Русия.
- Унгария - след падането на Унгарската съветска република (21 март - 6 август 1919 г.) политическото движение на Миклош Хорти установява бял терор срещу комунистите, социалистите и евреите.
- Германия - след Първата световна война се създава "реакционната" националистическа полувоенна организация Фрайкорпс, която подлага на терор комунистическите формирования в Германия и избива редица техни лидери (Роза Люксембург, Карл Либкнехт); по-късно Фрайкорпс е база за създаване на националсоциалистическата политическа структура.
- Финландия - след гражданската война във Финландия през 1918 г. Бялата гвардия започва масови екзекуции на леви политически привърженици, което е прекратено след официалните протести от страна на Великобритания и САЩ.
- България - след потушаването на Септемврийското въстание десният режим на проф. Александър Цанков (1923-1926 г.) започва да преследва хиляди привърженици на Съветския съюз и дейци на Българската комунистическа партия, което става причина за тероризъм, безследното изчезване и смъртта на известни личности с леви убеждения (Гео Милев и др.).
- Китайски бял терор
- По време на гражданската война след 1927 г. режимът на Чан Кайшъ преследва дейците на комунистическата партия, ликвидирайки редица лидери на партията.
- На 28 февруари 1947 г. под ръководството на същия лидер започва бял терор в Тайван, който приключва на 15 юли 1987 г. с равномесметка от стотици хиляди жертви.
- Испания - по време и след гражданската война режимът на Франко причинява смъртта на над 200 хил. испанци с леви убеждения.
- Гърция - след Втората световна война в Гърция се установява антикомунистически бял терор, по време на който са ликвидирани 1 190 граждани с леви убеждения и се предизвиква масова емиграция към държавите от социалистическия лагер.
