Съдебна палата (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съдебната палата, София

Съдебна палата (София) e сграда в София. Изградена е като монументална структура, намира се на бул. "Витоша" 2, затворена между улиците "Алабин", "Лавеле" и "Позитано".

Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд "Съдебни сгради", чието заключение е, че "поради разрасналите нужди и големи промени в живота" планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в "окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще", е възложено на арх. Пенчо Койчев. След проектирането той започва и да ръководи строителството на палатата в 1929 г. През септември 1933 г. той е пенсиониран и уволнен[1] като довършителните работи продължават до 1940 г.

Съдебната палата е първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската народна банка през 1930 г. и Ларгото през 1950 г. Сградата има сиенитен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим корниз под най-горния етаж. Четириетажната сграда (с два допълнителни подземни етажа) се простира върху площ от 8500 m2 и разполага с 430 помещения, от които 24 зали, библиотека и др., с обща застроена площ от 48 000 m2.

В периода 1980-1998 г. сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на Националния исторически музей.

References[редактиране | edit source]

  1. Манева И., Домът на бул. "Дондуков" 36, в-к Новинар 10-02-2007г.