Никола Маринов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за художника. За други личности с това име вижте Никола Маринов.

Никола Маринов
български художник
Роден: 10 юли 1879
Ески Джумая, България
Починал: 16 декември 1948
София, България

Никола Маринов Абаджиев е български художник-живописец.

Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо. През 1903 година завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.

След завръщането си в България през 1906 година работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение. През 1921 година става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов, Василка Генадиева и други. В периода 1935—1937 година Маринов заема поста ректор на Академията.

Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Рисува портрети, много голяма част от които — на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и храм-паметникът „Александър Невски“ в София.

Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина: в Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково. Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]