Рембранд ван Рейн

Рембранд ван Рейн нидерландски художник Роден: 15 юли 1606 Лайден, Нидерландия Починал: 4 октомври 1669 Амстердам, Нидерландия Период: Барок Подпис:

Рембранд Харменсзон ван Рейн (Rembrandt Harmenszoon van Rijn) е смятан за един от най-великите художници в европейското изкуство. Освен художник, той е и гравьор. Рембранд твори през XVII век - период, който е известен като Нидерландския златен век. Тогава нидерландската култура, наука, търговски отношения и политическо влияние достигат своя апогей.

Биография

Рембранд е роден в голямо семейство — той е деветото дете на Хармен Геритсзоон ван Рейн. Според различни източници децата са били между 7 и 10. Баща му Херман Геритсзон ван Рейн бил мелничар, а майка му Нелтген — дъщеря на хлебар. Като дете посещавал Латинско училище. По-късно, през 1620 г. родителите му го записали в прочутия Лайденски университет. Наклонностите и дарбата му го насочват още същата година към прочутия в Лайден Якоб Исаксон Сваненберг, при когото отива да се учи. През 1623 г. Рембранд за кратко време е ученик на Питър Питърс Ластман от Амстердам. Двамата майстори са изградили основата на неговото професионално умение. Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека.

„Буря в Галилейско море“, 1633

През 1631 г. се преселва в Амстердам. В този международен търговски град се стичат хора и богатства от всички краища на света. Особено силно го привличали евреите, живущи в Амстердам. Сред тях той избира модели за библейските си картини. През 1634 г. се жени за Саския ван Ойленбург, племенница на виден търговец на художествени произведения. Женитбата с нея поставя Рембранд в завидно социално положение, което му дава възможност да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Славата му растяла непрекъснато. Многобройни ученици се учат при него. Годините на семейно щастие със Саския дали силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1642 г., една година след раждането на сина им Титус, Саския умира. Художникът се изолира от света и живее само с творчеството си. През 1649 г. Рембранд заживява с Хендрике Стофелс — обикновено момиче от народа. След смъртта на Саския той изпада във финансови затруднения. Роднините на Саския засилват нападките си срещу него. Той продава къщата, а ценните колекции се обявяват на търг. Повечето от приятелите и почитателите му го забравят. Получава вече малко поръчки и живее съвсем уединено. През 1661 г. умира Хендрике, а седем години по-късно и синът му Титус. Рембранд и Корнелия, дъщеря му от Хендрике, остават съвсем самотни и в материална нужда.

Рембранд умира през 1669 г. и е скромно погребан във Вестеркерк.

Творчество

Рембранд оставя след себе си повече от 600 картини, около 350 гравюри и над 2000 рисунки. Това творчество говори не само за невероятното му трудолюбие, но преди всичко за дълбоката човечност на твореца, което се наблюдава през всичките му творчески периоди. Ранната си слава той дължи на портретната си живопис. Този вид изкуство за нидерландските живописци по онова време е бил най-сигурния начин за препитание. Той се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. Като изключим портретите, той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането. Той се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот.

Портрет на майката на Рембранд

Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрике Стофелс (1658 г.), портретът на актьора Николас Брунинг (1653 г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд (1654 г.). Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден.

„Свалянето на кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които рисува през 1632 г. за нидерландския наместник. Докато Рубенс рисува силно движението на тялото и внушително предава сдържаната скръб, нидерландецът Рембранд рисува на малко пространство самото действие на свалянето от кръста. Яркият светлинен лъч, който изтръгва от околната тъмнина е характерен защото по онова време Рембранд пръв използва светлината, за да предаде драматизъм.

На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията („Продавач на отрова за плъхове“ — 1632 г.) Както борбата за изобразяването на човека минава през цялото му творчество, така и разпределението на светлина и сянка от самото начало е от решаващо значение за неговия начин на изобразяване. Както в картините, така и в гравюрите той е майстор на светлината и сянката.

В началото съвременниците му го славели възторжено и плащали високи цени за творбите му, постепенно обаче те започнали все по-малко да разбират изкуството му. Класицизмът, времето когато се съживява античността със стремежа ѝ към свръхчовешка красота, към заглушаване на всяко вътрешно вълнение, не разбира изкуството на Рембранд. В творбите му, по думите на Гьоте, ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство.

Периоди, теми и стилове в живота

По време на тежките за Рембранд години 1625-1631 влиянието на Питер Ластман (бележит художник от Амстердам) било наистина огромно в творбите на ван Рейн. Картините му били доста по-малки, но доста детайлни (например носии или бижута). Темите били предимно религиозни и алегорични.

В своят най-ранен творчески период 1632-1636, Рембранд използвал големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. Рембранд създал много портрети през тези години. Другите творби съдържали библейски и митологични сцени.

В края на 30те години на 17 век Рембранд нарисувал много пейзажи и различни природни офорти. В този период, неговите пейзажи изобразявали страдание в природата, представяйки дървета, съборени от буря, или зловещи небеса с тъмни облаци.

Продължавайки през 1640, неговите творби станали по-сериозни, представяйки семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието било заменено от силни душевни емоции. Библейските сцени вече водили началото си от Новият Завет вместо от Стария Завет, както е било преди. Картините му станали малки отново. Изключение е само огромният шедьовър „Нощна стража“, най-голямата картина от всичките, която била материална и енергична, както и предишните му картини. Пейзажите били по-често офортни, отколкото нарисувани. Тъмната страна на природата била причина за много нидерландски селски сцени.

През 50те години на 17 век стилът на Рембранд се променил отново. Картините станали внушителни по размери. Цветовата гама била разширена, замахът с четката – по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечил от своите ранни творби и навлязлата мода, която все повече наклонила към фините, детайлни картини. През годините, библейските теми били все още често изобразявани, но темата преминала от драматични групови сцени към лични портретоподобни картини.

През последните години от своя живот Рембранд нарисувал някои от своите най-чудесни автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци.

Музеи на Рембранд

В Нидерландия най-забележителната колекция от творби на Рембранд е в амстердамския „Райксмузеум“ (Rijksmuseum), включваща шедьовъра „Нощна Стража“ и „Еврейска годеница“.

Много от неговите автопортрети се съхраняват в хагската „Маурицхаус“ (Mauritshuis). В дома му, къщата-музей на Рембранд в Амстердам, се съхраняват много гравюри.

Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни в Берлин, Санкт Петербург, Ню Йорк Сити, Вашингтон , Лувърът в Париж и Националната галерия в Лондон.

Известни произведения

• 1629 Художник в ателието си (The Museum of Fine Arts, Boston)
• 1630 Възнесението на Лазар (Los Angeles County Museum of Art, Los Angeles)
• 1630-1635 Турчин (The National Gallery of Art, Washington)
• 1631 Портрет на Николайъс Рутс (Frick Collection, New York)
• 1632 Урок по анатомия при д-р Николайъс Тулп (Mauritshuis, Den Haag)
• 1632 Портрет на ориенталски мъж (The Metropolitan Museum of Art, New York)
• 1633 Христос в буря при езерото Галилей (Isabella Stewart Gardner Museum, Boston)
• 1635 Пирът на Балтазар (National Gallery, London)
• 1636 Слепотата на Самсон (Städelsches Kunstinstitut, Frankfurt am Main)
• 1636 Даная (Государственный Эрмитаж, Санкт-Петербург)
• 1642 Гилдията на стрелците на капитан Франс Банинг по-позната като “Нощна Стража” (Rijksmuseum, Amsterdam)
• 1643 Христос изцерява болния също позната като “Картина за стотици гулдени” (Victoria and Albert Museum, London) гравюра, прекръстена заради огромната сума пари (по онова време) дадени за нея
• 1647 Възрастна жена с книга (The National Gallery of Art, Washington)
• 1650 Философът (The National Gallery of Art, Washington)
• 1650 Мелницата (The National Gallery of Art, Washington)
• 1653 Жертвоприношение на Исак (Государственный Эрмитаж, Санкт-Петербург)
• 1653 Аристотел с гълъб (Metropolitan Museum of Art, New York)
• 1654 Батсеба в банята ѝ (Louvre, Paris) (Предполага се че Хендрикий е позирал за картината)
• 1655 Йосиф, обвинен от жената на Потифар (The National Gallery of Art, Washington)
• 1656 Жена, държаща розово (The National Gallery of Art, Washington)
• 1657 Апостол Павел (The National Gallery of Art, Washington)
• 1658 Автопортрет (Frick Collection, New York)
• 1658 Филемон и Бауцис (The National Gallery of Art, Washington)
• 1659 Яков, борещ се с ангела
• 1659 Автопортрет (Metropolitan Museum of Art, New York)
• 1660 Автопортрет (Metropolitan Museum of Art, New York)
• 1660 Портрет на джентълмен с голяма шапка и ръкавици (The National Gallery of Art, Washington)
• 1660 Портрет на дама с ветрило от щраусови пера (The National Gallery of Art, Washington)
• 1661 Заговорът на Юлий Сивилис (Nationalmuseum, Stockholm) (Юлий Сивилис е водил нидерландското въстание срещу римляните) (по-голямата част от картината е изрязана, само централната част е останала)
• 1662 Членовете от гилдията на Драпер (Rijksmuseum, Amsterdam)
• 1662 Портрет на мъж с голяма шапка (The National Gallery of Art, Washington)
• 1662-1663 Младеж, седнал до маса (The National Gallery of Art, Washington)
• 1664 Лукреция (The National Gallery of Art, Washington)
• 1664 Еврейска годеница (Rijksmuseum, Amsterdam)
• 1666 Лукреция (The Minneapolis Institute of Arts, Minneapolis)
• 1669 Завръщането на блудния син (Государственный Эрмитаж, Санкт-Петербург)

Литература

• Strauß,W., M. van der Meulen. The Rembrandt Documents. New York, 1979.
• Golahny, A. Rembrandt's reading. The Artist's Bookshelf of Ancient Poetry and History, Amsterdam, 2003.
• Tümpel, C. Rembrandt mit Selbstbildnissen und Bilddokumenten, 10. Aufl. Reinbek, 2003.
• Thea Vignau-Wilberg (Hg.). Rembrandt-Zeichnungen in München. The Munich Rembrandt Drawings. München, 2003.
• Scallen, C. B. Rembrandt, Reputation, and the Practice of Connoisseurship, Amsterdam, 2004.
• Nash, J. The representation of ‘soul’ by Rembrandt. - In: Presence: The Inherence of the Prototype within Images and Other Objects. Ed. by R. Maniura and R. Shepherd. Aldershot, 2006 (Histories of Vision).
• Кларк, К. Въведение към Рембранд. С., 2006.
• Abbing, M. R. Rembrandt 2006: New Rembrandt Documents, Leiden, 2006.
• M. Roscam Abbing (ed.): Rembrandt 2006: Essays. Leiden, 2006.
• Crenshaw, P. Rembrandt's Bankruptcy: The Artist, His Patrons, and the Art Market in Seventeenth-Century Netherlands. Cambridge, 2006.
• Rønberg, L. B., E. de la F. Pedersen. Rembrandt? The Master and His Workshop, København, 2006.
• Perlove, S., L. Silver. Rembrandt's Faith: Church and Temple in the Dutch Golden Age. University Park, PA, 2009.
• Wetering, E. v. d. Rembrandt: The Painter at Work. Rev. ed. Berkeley, 2009.