Рембранд ван Рейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рембранд ван Рейн
Rembrandt self portrait.jpg
Автопортрет с барета и изправена яка“ (1659)
Рождено име Рембранд Харменсон ван Рейн
Роден 15 юли 1606 г.
Лайден, Съединени провинции
Починал 4 октомври 1669 г.
(на 63 години)
Амстердам, Съединени провинции
Националност нидерландец
Учители Якоб ван Сваненбург
Питер Ластман
Направление Нидерландски Златен век
Известни творби Даная“ (1636)
Якоб де Гейн III“ (1632)
Урок по анатомия на д-р Николаес Тьолп“ (1632)
Пирът на Балтазар“ (1635)
Нощна стража“ (1642)
Рембранд ван Рейн в Общомедия

Рембранд Харменсон ван Рейн (на нидерландски: Rembrandt Harmenszoon van Rijn[1]) е нидерландски художник и гравьор, смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история.[2] Неговата творческа дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като Нидерландски Златен век. Стилът на Рембранд, макар и в много отношения противоположен на доминиращия по това време в голяма част от Европа барок, също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство.

В младостта си Рембранд постига успех и известност като портретист, но по-късно в живота си се сблъсква с лични нещастия и финансови трудности. Все пак неговите гравюри и картини остават популярни през целия му живот, репутацията му като художник остава висока и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение.[3][4] Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, автопортретите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети образуват уникална и интимна биография, в която художникът се анализира без суета и с крайна искреност.[2]

В своите картини и гравюри Ребранд демонстрира познаване на класическата иконография, която той видоизменя в съответствие с изискванията на своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разибрането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в Амстердам с неговата значителна еврейска общност.[5]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Портрет на майката на Рембранд, 1639 г.
Музей на историята на изкуството, Виена

Рембранд Хамерсон ван Рейн е роден на 15 юли 1606 година в град Лайден в Холандия, по това време част от Съединените провинции на територията на днешна Холандия. Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук.[6] Семейството му е относително заможно — бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар.

Като дете Рембранд посещава местното латинско училище, а по-късно постъпва в известния Лайденски университет, въпреки че според съвременници има по-голяма склонност към рисуването. Не след дълго той става чирак на Якоб ван Сваненбург, местен художник, рисуващ главно исторически сюжети, при когото остава в продължение на три години. През 1623 година в продължение на 6 месеца, сравнително кратък, но много важен период, е ученик на известния художник Питер Ластман в Амстердам. Тези двама майстори изграждат основата на неговото професионално умение.

През 1624 или 1625 година Рембранд и неговият приятел и колега Ян Ливенс откриват собствено ателие в Лайден, а през 1627 година Рембранд вече приема ученици, сред които е Герит Дау.[7] Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека. Не след дълго става всеобщоизвестен.

През 1629 година работата на Рембранд привлича вниманието на Константейн Хюйгенс, баща на бъдещия известен математик и физик Кристиан Хюйгенс, който по това време е секретар на стадхаудера на Холандия и Зеландия принц Фредерик Хендрик. Така той получава значителни поръчки за двора в Хага, като принцът остава негов клиент до 1646 година.[8]

Ластмановата страст към пъстрота, разнообразие и внимание към дребните детайли оказват огромно влияние върху младия художник. В сравнение със зрелите му творби, тези от ранния период се отличават с пъстрота и стремеж да опише внимателно всеки детайл от материалния свят, за да може да предаде достоверно екзотичната обстановка на библейската легенда. Почти всички герои са представени на публиката облечени в скъпи ориенталски дрехи и блестят с бижута, което създава атмосфера на пищност, празничност и парадност.

Творчески разцвет[редактиране | edit source]

Буря в Галилейско море“, 1633 г.
(в неизвестност от 1990 г.)

В края на 1631 година Рембранд заминава за град Амстердам, който по това време бързо се разраства и се превръща в търговската столица на Нидерландия. Тук той за пръв път започва да работи като професионален портретист, рисува мъжки и женски глави, експериментира с различни гримаси и постига големи успехи.

Първоначално Рембранд се установява при търговеца на произведения на изкуството Хендрик ван Ойленбург и през 1634 година се жени за неговата братовчедка Саския ван Ойленбург.[9] Тя е родена в заможно семейство — нейният баща е юрист и кмет на Леуварден. След смъртта на родителите си тя живее със своята по-голяма сестра в Билд във Фризия. Рембранд и Саския се женят в местната църква в Билд, като на церемонията не присъстват негови роднини.[10] През същата година Рембранд получава амстердамско гражданство и става член на амстердамската гилдия на художниците. Той приема и няколко ученици, сред които са Фердинанд Бол и Говерт Флинк.[6]

„Саския ван Ойленбург, съпруга на художника“, около 1634 г.
(Национална галерия на изкуството, Вашингтон)

Женитбата с нея поставя Рембранд в завидно социално положение, което му дава възможност да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Годините на семеен живот със Саския дават силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил.

През 1635 година Рембранд се установява в наета къща на модната за времето си улица „Нюе Дуленстрат“. През 1639 година семейството се премества в представителна къща на „Йоденбрестрат“ във формиращия се по това време еврейски квартал, в която днес се намира музеят „Къща на Рембранд“. Сградата на стойност 13 хиляди гулдена е купена от Рембранд с ипотечен заем, който по-късно се превръща в основна причина за неговите финансови затруднения.[6] С тогавашните си доходи Рембранд би трябвало и сам да може да купи къщата, но изглежда разходите му нарастват, заедно с доходите, а е възможно да е правил и някои неуспешни инвестиции.[11]

Въпреки значителните си доходи, семейството на Рембранд претърпява поредица от лични трагедии. Синът им Румбартус умира два месеца след раждането си през 1635 година, а дъщеря им Корнелия — едва на три седмици през 1638 година. През 1640 година те имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира едва месец след раждането. Само четвъртото им дете, Титус, който е роден през 1641 година, доживява до зряла възраст. Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус, вероятно от туберкулоза. Картините на Рембранд, изобразяващи я на нейното смъртно легло, са сред най-емоционалните негови творби.[12]

По време на заболяването на Саския Рембранд наема Герче Диркс като болногледачка и дойка на малкия Титус, като малко по-късно тя става и негова любовница. Впоследствие тя го обвинява в неспазване на обещание за женитба и получава годишна издръжка от 200 гулдена.[6] Когато научава, че тя е заложила подарени ѝ от него бижута на Саския, Рембранд полага големи усилия, за да я затвори за 12 години в приют за бедни в Гауда.[13]

Последни години[редактиране | edit source]

От края на 40-те години Рембранд живее със значително по-младата Хендрике Стофелс, която първоначално е негова прислужница. През 1654 година им се ражда дъщеря, отново наречена Корнелия, което донася на Хендрике обвинение от Реформираната църква в „извършване на актове на блудство с Рембранд художника“. Тя се признава за виновна и получава забрана са получава причастие. Самият Рембранд не е обвинен, тъй като не е член на Реформираната църква.[14] Двамата са приемани за сключили брак според гражданското право, макара че Рембранд не се жени официално за Хендрике, за да не загуби достъпа си до наследството на Титус от майка му.[12]

„Титус като монах“, 1660 г.
(Държавен музей, Амстердам)

Рембранд харчи повече от възможностите си, купувайки произведения на изкуството (включително откупувайки свои собствени произведения), гравюри (често използвани в картините му) и редки предмети, което го отвежда на ръба на банкрута през 1656 година. Тогава след съдебно споразумение са разпродадени повечето му картини и голяма колекция от антики. Списъкът на предметите от разпродажбата е запазен до наши дни и дава представа за колекционерските интереси на Рембранд. В него, освен картини на Старите майстори, са включени бюстове на римски императори, множество предмети от Азия, сред които цели японски доспехи, природонаучни и минералогични сбирки. Получените от разпродажбата средства се оказват недостатъчни и Рембранд е принуден да продаде къщата и печатницата си, като през 1660 година се премества в по-скромно жилище на „Розенграхт“.[15] Като цяло властите и кредиторите се отнасят сравнително благосклонно към Рембранд. Това не може да се каже за гилдията на художниците, която по този повод въвежда забрана за упражняване на професията при банкрут, което налага през 1660 година Хендрике и Титус да създадат предприятие за търговия с произведения на изкуството, а Рембранд става негов служител.[16]

През 1661 година новото предприятие получава поръчка за картина в новопостроената сграда на общината, тъй като първоначалният изпълнител Говерт Флинк умира преди да започне работа. Рембранд рисува „Заговорът на Клавдий Цивилис“, но картината е отхвърлена от клиента и днес от нея е запазен само един фрагмент.[17] По това време Рембранд приема и последния си чирак, Арт де Гелдер. През 1662 година той все още работи по големи поръчки за портрети и други картини.[18] Известно е също, че през 1667 година в дома му гостува великият херцог на Тоскана Козимо де Медичи, който е на посещение в Амстердам.[19]

Рембранд надживява както Хендрике, която умира през 1663 година, така и Титус, починал през 1668 година, оставяйки малка дъщеря. Самият Рембранд умира година по-късно, на 4 октомври 1669 година в Амстердам и е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата „Вестеркерк“.[20]

Творчество[редактиране | edit source]

Автопортрет, 1629 г.

До средата на 20 век се смята, че Рембранд е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки. През 60-те години на 20 век е създаден Проекта за изследване на Рембранд, обединяващ голям брой учени, които изследват критично неговото наследство и ограничават броя на картините със сигурно авторство на около 300. Броят на неговите печатни гравюри се оказва по-устойчив - днес той се оценява на малко под 300. Вероятно през живота си Рембранд създава много повече от 2000 рисунки, но до наши дни оцеляват само много малък брой - изследванията в тази област продължават, като някои експерти оценяват броя на автентичните рисунки на по-малко от 100.

В миналото се приема, че около 90 картини на Рембранд са негови автопортрети, но днес е известно, че той е карал своите ученици да копират автопортретите му като част от тяхното обучение. Според съвременните изследвания броят на автопортретите е над 40 платна, както и няколко рисунки и 31 гравюри, сред които са някои от най-забележителните картини от тази група.[21] Някои го изобразяват позиращ с квазиисторическо пищно облекло или правещ странни физиономии. Маслените му автопортрети проследяват развитието на художника от несигурен младеж през спретнатия и популярен автор на портрети от 30-те години до угрижения, но силен, възрастен мъж. Заедно те формират забележително ясна картина на човека, неговата външност и психологическа настройка. Възможно е самият художник да не си е поставял такава цел, а просто да е задоволявал значителното търсене на автопортрети на известни художници.[22]

Свалянето от кръста

Ранната си слава Рембранд дължи на портретната живопис. Този вид изкуство за нидерландските живописци по онова време е най-сигурният начин за препитание. Той се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. Като изключим портретите, той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човека и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането. Той се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот.

Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрике Стофелс (1658 г.), портретът на актьора Николас Брунинг (1653 г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд (1654 г.). Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден.

„Свалянето на кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които рисува през 1632 г. за нидерландския наместник. Докато Рубенс рисува силно движението на тялото и внушително предава сдържаната скръб, нидерландецът Рембранд рисува на малко пространство самото действие на свалянето от кръста. Яркият светлинен лъч, който изтръгва от околната тъмнина е характерен защото по онова време Рембранд пръв използва светлината, за да предаде драматизъм.

На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията („Продавач на отрова за плъхове“ — 1632 г.) Както борбата за изобразяването на човека минава през цялото му творчество, така и разпределението на светлина и сянка от самото начало е от решаващо значение за неговия начин на изобразяване. Както в картините, така и в гравюрите той е майстор на светлината и сянката.

В началото съвременниците му го славели възторжено и плащали високи цени за творбите му, постепенно обаче те започнали все по-малко да разбират изкуството му. Класицизмът, времето когато се съживява античността със стремежа ѝ към свръхчовешка красота, към заглушаване на всяко вътрешно вълнение, не разбира изкуството на Рембранд. В творбите му, по думите на Гьоте, ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство.

Периоди, теми и стилове[редактиране | edit source]

По време на тежките за Рембранд години 1625-1631 влиянието на Питер Ластман (бележит художник от Амстердам) било наистина огромно в творбите на ван Рейн. Картините му били доста по-малки, но доста детайлни (например носии или бижута). Темите били предимно религиозни и алегорични.

В своят най-ранен творчески период 1632-1636, Рембранд използвал големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. Рембранд създал много портрети през тези години. Другите творби съдържали библейски и митологични сцени.

В края на 30те години на 17 век Рембранд нарисувал много пейзажи и различни природни офорти. В този период, неговите пейзажи изобразявали страдание в природата, представяйки дървета, съборени от буря, или зловещи небеса с тъмни облаци.

Продължавайки през 1640, неговите творби станали по-сериозни, представяйки семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието било заменено от силни душевни емоции. Библейските сцени вече водили началото си от Новият Завет вместо от Стария Завет, както е било преди. Картините му станали малки отново. Изключение е само огромният шедьовър „Нощна стража“, най-голямата картина от всичките, която била материална и енергична, както и предишните му картини. Пейзажите били по-често офортни, отколкото нарисувани. Тъмната страна на природата била причина за много нидерландски селски сцени.

През 50те години на 17 век стилът на Рембранд се променил отново. Картините станали внушителни по размери. Цветовата гама била разширена, замахът с четката – по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечил от своите ранни творби и навлязлата мода, която все повече наклонила към фините, детайлни картини. През годините, библейските теми били все още често изобразявани, но темата преминала от драматични групови сцени към лични портретоподобни картини.

През последните години от своя живот Рембранд нарисувал някои от своите най-чудесни автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци.

Офорти[редактиране | edit source]

Христос, изцеляващ болните 1647–1649 г, офорт

Рембранд създава офорти през по-голямата част от кариерата си, от 1626 до 1660 г., когато е принуден да продаде своята печатница и почти изоставя офорта. Само през трудната 1649 г. няма произведения с тази техника.[23] Той лесно преминава към офорт, въпреки че също се научава да използва длето и отчасти гравира много плочи, все пак свободата на ецване е от основно значение за работата му. Той много отблизо участва в целия процес на изработване на графиката, и най-вероятно отпечатва сам произведенията си (поне най-ранните). На първо време използва стил на базата на чертеж, но скоро се премества към стил на базата на живописта. Към края на 1630-те, той се противопоставя на този метод и се насочва към по-опростен стил[24]. Работи върху така наречения офорт Христос, изцеляващ болните на етапи по време на 1640-те и това е „определящата работа в средата на кариерата му“, в смисъл че от нея произлиза последният му стил офорт.[25]

Офортите му имат подобни теми, каквито и картините му, въпреки че се срещат двадесет и седем автопортрета и сравнително по-малко портрети на други хора. Има четиредесет и шест пейзажи, предимно малки, които до голяма степен определят курса на развитие на графичното изображение на ландшафта до края на 19 век. Една трета от неговите офорти са на религиозни теми, третирани с простота, докато други са най-монументалните му творби. Една малка част са еротика, или просто неприлични композиции. Той притежава, поне докато е принуден да я продаде, великолепна колекция от офорти и на други творци.

Оптична теория[редактиране | edit source]

Писмо, публикувано през 2004 г. от Маргарет С. Ливингстън, професор по невробиология в Медицинското училище в Харвард, показва, че Рембранд, чиито очи не успяват да се синхронизират правилно, страда от стерео слепота.[26] До този извод е стигнато след като изследва 36 автопортрета на Рембранд. Защото той не може да формира нормално бинокулярно зрение, мозъкът му автоматично превключва на едното око в продължение на много визуални задачи. Този недостатък може да му помогне да направи изображенията плоски, и след това да ги постави върху двумерното платно. Ливингстън теоретизира, че това е предимство за художника: „Учителите по изобразително изкуство често инструктират студентите да затворят едното си око, за да „изгладят“ това, което виждат, т.е. стерео слепотата не може да бъде недостатък, дори може да бъде актив, преимущество за някои художници.“[27]

Послесмъртна слава и музеи на Рембранд[редактиране | edit source]

Къщата на Рембранд послучай 400-годишнината на художника

На човечеството му трябват два века, за да се оцени напълно значението на творчеството на Рембранд. Въпреки че още Джовани Кастилионе и Джовани Батиста Тиеполо са вдъхновени от неговите офорти, Рембранд художника и живописеца, който придава точността на детайлите за първи път получава признание в 19 век, когато хората на изкуството от реалистичната школа противопоставят неговата дълбока прочувствена поезия на светлината и сянката на безпрекословната педантност и яснота на френския академизъм.[28].

Преди сто години най-голямата колекция от картини на Рембранд има имперският Ермитаж, но през 20 век част от тази колекция е била продадена, някои картини са изпратени в [Пушкински музей (Москва)|музея на Пушкин]], докато авторството на други е оспорено. През 20 век, холандците започват да закупуват картини на Рембранд и улесняват тяхното завръщане в родината, в резултат на тези усилия, днес най-забележителната колекция картини на Рембранд може да се види в Амстердам в държавния музей Рейксмюзеум[29], включваща шедьовъра „Нощна Стража“ и „Еврейска годеница“.

Един от централните площади на Амстердам в 1876 година получава съвременното название Площад на Рембранд (Rembrandtplein) в негова чест. В центъра на този площад се намира паметник на художника. В неговия дом от 1911 година се намира музей, където са възстановени предимно офортите му[30] и се съхраняват много гравюри. Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни в Берлин, Санкт Петербург, Ню Йорк Сити, Вашингтон , Лувърът в Париж и Националната галерия в Лондон. Много от неговите автопортрети се съхраняват в хагската „Маурицхаус“ (Mauritshuis).

През 2009 г. на името на художника е кръстен кратер на планетата Меркурий, един от най-големите в Слънчевата система.

Известни произведения[редактиране | edit source]

Художникът в ателието си, 1629 г.
Нощна стража, 1642 г.
Батсеба в банята си, 1654 г.
  • 1629 Художник в ателието си (The Museum of Fine Arts, Boston)
  • 1630 Възнесението на Лазар (Los Angeles County Museum of Art, Los Angeles)
  • 1630-1635 Турчин (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1631 Портрет на Николайъс Рутс (Frick Collection, New York)
  • 1632 Урок по анатомия при д-р Николайъс Тулп (Mauritshuis, Den Haag)
  • 1632 Портрет на ориенталски мъж (The Metropolitan Museum of Art, New York)
  • 1633 Христос в буря при езерото Галилей (Isabella Stewart Gardner Museum, Boston)
  • 1635 Пирът на Балтазар (National Gallery, London)
  • 1636 Слепотата на Самсон (Städelsches Kunstinstitut, Frankfurt am Main)
  • 1636 Даная (Государственный Эрмитаж, Санкт-Петербург)
  • 1642 Гилдията на стрелците на капитан Франс Банинг по-позната като “Нощна Стража” (Rijksmuseum, Amsterdam)
  • 1643 Христос изцерява болния също позната като “Картина за стотици гулдени” (Victoria and Albert Museum, London) гравюра, прекръстена заради огромната сума пари (по онова време) дадени за нея
  • 1647 Възрастна жена с книга (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1650 Философът (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1650 Мелницата (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1653 Жертвоприношение на Исак (Государственный Эрмитаж, Санкт-Петербург)
  • 1653 Аристотел с гълъб (Metropolitan Museum of Art, New York)
  • 1654 Батсеба в банята ѝ (Louvre, Paris) (Предполага се че Хендрикий е позирал за картината)
  • 1655 Йосиф, обвинен от жената на Потифар (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1656 Жена, държаща розово (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1657 Апостол Павел (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1658 Автопортрет (Frick Collection, New York)
  • 1658 Филемон и Бауцис (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1659 Яков, борещ се с ангела
  • 1659 Автопортрет (Metropolitan Museum of Art, New York)
  • 1660 Автопортрет (Metropolitan Museum of Art, New York)
  • 1660 Портрет на джентълмен с голяма шапка и ръкавици (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1660 Портрет на дама с ветрило от щраусови пера (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1661 Заговорът на Юлий Сивилис (Nationalmuseum, Stockholm) (Юлий Сивилис е водил нидерландското въстание срещу римляните) (по-голямата част от картината е изрязана, само централната част е останала)
  • 1662 Членовете от гилдията на Драпер (Rijksmuseum, Amsterdam)
  • 1662 Портрет на мъж с голяма шапка (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1662-1663 Младеж, седнал до маса (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1664 Лукреция (The National Gallery of Art, Washington)
  • 1664 Еврейска годеница (Rijksmuseum, Amsterdam)
  • 1666 Лукреция (The Minneapolis Institute of Arts, Minneapolis)
  • 1669 Завръщането на блудния син (Государственный Эрмитаж, Санкт-Петербург)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [ˈrɛmbrɑnt ˈɦɑrmə(n)soːn vɑn ˈrɛin]
  2. а б Gombrich 1995, с. 420.
  3. Gombrich 1995, с. 427.
  4. Clark 1978, с. 203.
  5. Clark 1978, с. 203-204.
  6. а б в г Bull 2006, с. 28.
  7. Slive 1995, с. 55.
  8. Slive 1995, с. 60-65.
  9. Slive 1995, с. 60-61.
  10. Stadsarchief 2012.
  11. Clark 1978, с. 26-27, 76, 102.
  12. а б Slive 1995, с. 71.
  13. Driessen 2012, с. 151-157.
  14. Slive 1995, с. 82.
  15. Slive 1995, с. 84.
  16. Clark 1978, с. 105.
  17. Clark 1978, с. 60-61.
  18. Bull 2006, с. 29.
  19. Clark 1978, с. 34.
  20. Slive 1995, с. 83.
  21. White 1999, с. 10.
  22. Van de Wetering 2000, с. 290.
  23. Schwartz, 1994, pp. 8–12
  24. White 1969, pp. 5–6
  25. White 1969, p. 6
  26. The New England Journal of Medicine, 16 September 2004
  27. Livingstone, Margaret S.; Conway, Bevil R. (16 September 2004). "Was Rembrandt Stereoblind?" (Correspondence). New England Journal of Medicine 351 (12): 1264–1265. doi:10.1056/NEJM200409163511224 PMID 15371590.
  28. Alison McQueen. The Rise of the Cult of Rembrandt: Reinventing an Old Master in Nineteenth-century France. Amsterdam University Press, 2003. ISBN 90-5356-624-4.
  29. ((en))  Rembrandt's Pupils. // Архив на оригинала от 2011-08-23. Посетен на 9 марта 2009.
  30. ((en))  Collection history. // Архив на оригинала от 2011-08-23. Посетен на 9 марта 2009.
Цитирани източници
  • ((en)) Bull, Duncan и др. Rembrandt-Caravaggio. Amsterdam, Rijksmuseum, 2006. ISBN 9789040091360.
  • ((en)) Clark, Kenneth. An Introduction to Rembrandt. London, John Murray/Readers Union, 1978.
  • ((nl)) Driessen, Christoph. Rembrandts vrouwen. Amsterdam, Bert Bakker, 2012. ISBN 9789035136908.
  • ((en)) Gombrich, E.H.. The Story of Art. Phaidon, 1995. ISBN 0-7148-3355-X.
  • ((en)) Slive, Seymour. Dutch Painting, 1600–1800. Yale University Press, 1995. ISBN 0-300-07451-4.
  • ((en))  Rembrandt and Saskia. // stadsarchief.amsterdam.nl. Stadsarchief, 2012. Посетен на 2012-08-12.
  • ((en)) Van de Wetering, Ernst. Rembrandt: The Painter at Work. Amsterdam University Press, 2000. ISBN 0-520-22668-2.
  • ((en)) White, Christopher и др. Rembrandt by Himself. Yale University Press, 1999. ISBN 9780300077896.