Книга на Товит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Товит е неканонична книга в 14 глави — разкази на „Товит, син Товиилов. . . от Асииловия род, Нефталимово коляно“ (1:1) за историята на тяхното семейство, което по време на асирийския плен живяло в Ниневия, написана от него по Божие внушение чрез Божия пратеник Архангел Рафаил (12:20—22).

Резюме на книга Товит[редактиране | edit source]

Историческият Товит, иудеин, отведен в плен в Ниневия, бил придворен доставчик на Салманасар, от което много забогатял и се отдал на щедра благотворителност: гладни хранел, голи обличал, убити сънародници погребвал (1 гл.). От прекосилен труд той ослепял и обеднял. Жена му натяквала: „Де останаха добрините ти — никой не те поглежда?“. В бедата си Товит потърсил в молитва помощ от Бога. В същото време, нейде далеч, в Екбатана Мидийска, Сарра Рагуилова молела Бога да я избави от тежка беда — седем пъти се женила и Асмодей умъртвявал женихите още в първата брачна нощ. Бог чул молитвата и на двамата (3 гл.). На смъртно легло Товит пратил сина си Товия в Рага Мидийска, при Гаваила, за да получи оставени на съхранение при него 10 таланта (4 гл.). По пътя Товия настигнал пътник, с когото продължили заедно. Трябвало да пренощуват край брега на р. Тигър. Товия слязъл да измие нозете си. Една риба го изплашила. Спътникът му го посъветвал да я улови и извади на брега, да я разпори и запази за лек против слепота жлъчката, сърцето и черния ѝ дроб. Товия го послушал. В Екбатана Азария — тъй се казвал спътникът, го завел да пренощуват в Дома на Рагуила и го посъветвал да се ожени за Сарра, като му дал и лек, чрез който да избегне съдбата на предишните ѝ женихи (5—8 гл.). Сватбата продължила седем дни, през които Азария отишъл в Рага и взел оставените пари (9 гл.).

Загрижен за болния си баща, Товия побързал да се върне в Ниневия. Намазал очите на баща си с жлъчката на рибата и той прогледнал. Пристигнала и Сарра от Екбатана с голяма зестра. Младите съпрузи поискали да наградят Азария за помощта, но той отказал и открил, че е Архангел Рафаил — пратеник Божии, след което станал невидим(9 — 12 гл.) Прогледналият Товит написал гореща благодарствена молитва (13 гл.), продължил предишния си добродетелен живот, предсказал разрушението на Ниневия и посъветвал близките си да бягат. Товия завел цялото си семейство при тъста си в Екбатана. Там в благочестие и добротворство живял до 158 години (14 гл.).

Исторически данни[редактиране | edit source]

Книгата се появила около 250—150 г. пр. Хр. в Персия или Вавилон. Оригиналът бил написан на арамейски, по-късно преведен на гръцки в превода на 70-те. Отпечатана е в Кодекс Латина, Ватиканус, Синаитикус и др.

Екзегетите гледат на тази книга като на назидателен роман, с което обясняват нарушената строга хронология на засегнатите исторически събития. Тълкуват я в предобразователно, пророческо-алегоричен смисъл: рибата и Асмодей — богопротивни сили; бракът между Товия и Сарра — съюза на Израил с новозаветната Църква; отвеждането на Сарра в Ниневия — покръстването на езическия свят; Ниневия — езичниците, Сарра — Новозаветната Църква; сладостите в живота заслепяват човека; горчивините го правят да прогледне. Безспорно е, че тази историческа случка има силно нравоучително внушение. И това обяснява включването ѝ в Библията.