Йордан Стубел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския поет Йордан Иванов Бакалов. За политика, носещ същото име, вижте Йордан Иванов Бакалов (политик).

Йордан Бакалов
373К-1-690-1-Yordan Stubel, Zlatorog (crop).jpeg
Йордан Стубел, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Псевдоним Йордан Стубел
Роден 19 февруари 1897 г.(1897-02-19)
София, Княжество България
Починал 30 декември 1952 г. (на 55 г.)
София, България
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Йордан Бакалов в Общомедия

Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.

Живот и поезия[редактиране | edit source]

Детство и образование[редактиране | edit source]

Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София. Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право“. Но се реализира не в правото, а в литературата.

След края на войните[редактиране | edit source]

След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“, „Златорог“ и др. В сп. „Златорог“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“.

През 20-те години на XX век[редактиране | edit source]

През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорно-приказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка“, „Майка“, „Песен“.

През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - „Съдба“. Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - „Сиротински песни“. В нея той помества циклите „Сиротински песни“, „Шуми Марица“, „Дим“, „Златната река“ и „Нощен път“. Някои от тях вече е публикувал в „Съдба“. С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата.

Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“, „Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.

Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.

В края на 30-те и през 40-те години[редактиране | edit source]

В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София.

Заради поетичните си позиции в сп. „Златорог“ е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв. е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.

Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война, повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие.

Смърт[редактиране | edit source]

Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г.

Библиография[редактиране | edit source]

Стихосбирки
  • „Съдба“ (1925);
  • „Сиротински песни“ (1934).
Книги за деца
  • „Веселите роднини“ (поеми, 1926, 1929);
  • „Шарена книжка“ (1929);
  • „Дим се дигна“ (народна песен, 1931);
  • „Скитница-игла“ (поема за деца, 1931);
  • „Небивало“ (1931, 1935);
  • „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета“ (1932);
  • „Гост от Бомбай“ (1933);
  • „Златната катеричка“ (игра в пет картини, 1933);
  • „Пролетно хоро“ (1933);
  • „Лакомият Живко“ (1935);
  • „Ламя троеглава“ (приказка, 1935);
  • „Щурче свири“ (1936);
  • „Бабина градинка“ (1937);
  • „Лудориите на Писана“ (поеми, 1937);
  • „Небесни камбани“ (1937);
  • „Мома хубавица“ (1938);
  • „Сурва, сурва година“ (1938);
  • „Бяла Коледа“ (1939);
  • „Богородична люлка“ (1940);
  • „Наказаните вълци“ (поема, 1940);
  • „Весели дни“ (народни приказки, 1941);
  • „Горска христоматия“ (1941);
  • „Златното яйце“ (1942, 1946);
  • „Игличина полянка“ (1943);
  • „Чуден свят“ (преразказани приказки, 1945);
  • „Ало! Ало! Тук джуджето д-р Тик“ (1946);
  • „Долетели два гълъба“ (1946);
  • „Мише царство“ (1946);
  • „Палавите джуджета“ (1946);
  • „Веселите жабчета“ (1946);
  • „Снежинки“ (1946);
  • „Фрида и Кноли“ (1946);
  • „Звезда вечерница“ (разкази, 1947);
  • „Празнично звънче“ (1947);
  • „Пътека до небето“ (1947);
  • „Разкази“ (1947);
  • „Рано преди слънце“ (трудови народни песни, 1952).

За него[редактиране | edit source]

  • Ивайло Христов, Йордан Стубел. Монографичен очерк. 2001.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]