Болеслав І Страшни - чешки владетел, управлявал между 935 и 972 г. Идва на власт като по време на пир убива брат си, Вацлав І Свети. Неговото управление протича в постоянни конфликти с вътрешно племенната аристокрация. В страната през периода често нахлуват и грабят маджарите. Външната политика е белязана от продължителна (935-950) война с Германия, завършила неуспешно за Чехия и вкарала страната за първи път в орбитата на немското влияние. След тази война Чехия става съюзник на Германия и като такава воюва срещу полабските славяни на север (Болеслав помага германския владетел в потушаването на славянско въстание през 953) и против маджарите на юг. Чешки войски участват и в голямата битка при Лех, в която са спрени маджарските нашествия в Западна Европа. След тази битка Болеслав побеждава и доунищожава отстъпващите през страната му маджарски войски. Спирането на маджарската заплаха позволява на чешкия владетел да присъедини през следващите години към територията на държавата си земите на Горна Силезия и Малополша. Тези завоевания създават предпоставките за трайния чешко-полски конфликт през последващите десетилетия. Наследен от Болеслав II Благочестиви.