Битка на Лехското поле
| Битка на Лехското поле | |||||||
| Конфликт: Унгарски нашествия в Европа | |||||||
 Битката на Лекското поле (миниатюра от 15 век) |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Източна Франкия Бохемия |
Маджари | ||||||
| Командири | |||||||
.svg){kind=small} Ото I Болеслав I |
Булчу Лел Сур |
||||||
| Сили | |||||||
 8 000 тежка кавалерия |
 30 000 лека кавалерия |
||||||
Битката на Лехското поле на 10 август 955 г. е решителна победа за Ото I, владетел на Източното Франкско кралство над унгарските вождове Булчу, Лел и Сур, която възпира унгарското нашествие в Централна и Западна Европа. Разположено южно от Аугсбург, Лехското поле е равнина по поречието на река Лех, която бива наводнявана при прииждане на водите. В съвременната унгарска историография битката е известна и като битка при Аугсбург. Исторически извори на данни са преди всичко съчиненията на Видукинд от Корви, Vita Sancti Uodalrici на хрониста Герхард и Gesta Hungarorum.
Съдържание |
[редактиране] Предходни събития
В края на IX век унгарците се настаняват в Карпатия и Панония и през следващите шест десетилетия правят над 30 набега на запад, което ги превръща в ужаса за Саксония и Бавария. През 954 г. херцогът на Лотарингия Конрад вдига бунт срещу Ото и кани унгарци да прекосят франкската граница като негови съюзници.
Унгарските набези продължават много десетилетия. Унгарците използват обсадни машини при нападението си срещу Аугсбург на 8-9 август, чиято защита се превръща в стратегическа и за други региони на Източната Франкска държава.
Унгарското нашествие се случва по време, когато Ото току що е потушил бунт във Франкония. Славяните по долното течение на Елба се раздвижват, което принуждава Ото да остави повечето от саксонците си у дома. Той свиква 8000 души да спрат нашествениците. Според Видукинд войската на Ото се състои от осем отряда (legiones): три от Бавария, два от Швабия, един от Франкония и един от Бохемия (под водачеството на дук Болеслав I). Осмият отряд, командван от Ото и малко по-голям от другите седем включва саксонци, тюринги и личната гвардия на краля. Ото прекосява р. Лех северно от Аугсбург и тръгва надолу по източния бряг в опит да пресече пътя за отстъпление на унгарците към Панония. Унгарците научават за напредването на Ото и вдигат обсадата, за да го пресрещнат. Голяма блокираща сила е разположена на пътя на франкските воини на Лехското поле, а на източния бряг на реката е оставена ударна сила, чиито заповеди са да прекосят реката зад франкските воини и да ги ударят в гръб.
[редактиране] Битката
Според хрониста Видукинд Ото „опънал палатката си на територията на гр. Аугсбург и се присъединил там към войските на херцога на Бавария Хайнрих I, който лежал смъртно болен недалеч, а към него се присъединил херцог Конрад с голям брой франконски рицари. Неочакваното пристигане на Конрад дотолкова окуражило воините, че те пожелали да нападнат врага незабавно. Една дивизия от швабски бойци е под командването на херцог Бурхард, съпруг за Хедвига, дъщеря на Хайнрих - Отовия брат. Самият Ото командва пряко около 3000 саксонци.
Съотношението на силите е 8000 тежковъоръжени франкски конници срещу 30 000–на лека кавалерия на унгарците.
[редактиране] Ход на битката
Начело на всеки отряд от армията си унгарците носят знамена от конски или якски опашки, оцветени в ярки цветове. Те откриват битката с нападание срещу швабите, което обявяват чрез надуване на рогове, биене на чинели и страховитите викове. Техният предводител Булчу е впечатляващо снаряжен с пера по шлема си и кръгъл посребрен щит.[1]
Ото разгръща отрядите си в единична линия, без резерв. От дясно наляво линията се държи от франконците на Конрад, трите баварски и двата швабски отряда и отряда на Ото. Бохемският отряд остава да защитава лагера. След като Ото се приближава към унгарците, голям отряд унгарците конници неочаквано прекосява Лех и Ото внезапно се оказва обграден по фланга от голям брой вражески бойци, което го заплашва с пълно обкръжение от двете по-големи унгарски армии. Унгарците начеват бързо фронтално нападение в типичен рояк от конни стрелци, обсипващи със стрели франкските рицари, но това е военна хитрост. Основата атака е покрай фланга на Ото срещу лагера, където са разбити рицарите на Болеслав. Част от унгарците, които извършват фланговия маньовър, обаче слизат от конете си, за да плячкосат франкския обоз. Ото успява да изпрати част от воините си, които помитат изненаданите унгарци. В отговор унгарците удрят двете швабски дивизии в тил и на предната линия.
Швабите са дезорганизирани от двойното нападение, но не се паникьосват, а отстъпват пробивайки си път към кралските части. Ото заповядва на Конрад да изтегли отряда си от крайното дясно крило и да се придвижи зад франкската линия, за да помогне на швабите на левия фланг. Рицарите на Конрад се втурват първо срещу фланговия отряд на унгарците, а после предриемат директна атака срещу основната унгарската армия. Унгарците обстрелват със стрели добре бронираните франкски воини, но без особен успех и тежката франкска кавалерия се врязва в унгарската линия. Франкските воини повеждат ръкопашен бой, което не позволява на унгарците да използват предпочитаната си тактика стреляй-и-бягай. Булчу се опитва да привлече врага в преследване, за да разбие строя им, но опитът му не успява. Франките удържат формацията си и разгромяват унгарците, които бягат от бойното поле. Настигнатите унгарци са посечени.
Успехът на Конрад по фланга е последван от общо настъпление. Тежковъоръжените франкски рицари изтласкват унгарците към р. Лех. Докато развързва шлема си, за да диша по-леко в горещината Конрад е улучен от стрела в гърлото. [2]
[редактиране] Епилог на битката
Франкските воини поддържат дисциплинирано преследване през следващите два дни, за разлика от други битки с унгарците, когато ентусиазирано са се впускали напред и разпръсквали. Виждайки, че губят, унгарците бягат през реката. Много са убити докато напрягат уморените си коне по стръмния и хлъзгав западен бряг на Лех. След като франксите воини превземат и плячкосват унгарския лагер, унгарците се отправят към Панония. Те са принудени да направят дълго отклонение на юг и изток, по време на което много малки отряди са настигнати и избити от местни хора. Пленените унгарци са или екзекутирани или върнати на княза им Таксони без носове и уши. Унгарските водачи Булчу, Лел и Сур, са пленени и обесени в Регенсбург от херцога на Бавария. В отговор унгарците избиват франкските пленници, които се намират в техни ръце. [3]
[редактиране] Последици
На бойното поле франкските благородници издигат Ото на щитовете си и го провъзгласяват за император. След няколко години Ото е коронован в Рим за император на Свещената Римска империя от папа Йоан XII. Битката на Лехското поле е краят на вековните набези на унгарците на запад и след премахването на тази заплаха през втората половина на 10 век Източната Франкска държава преживява културен, религиозен и икономически разцвет.
[редактиране] Галерия
-
"Унгарската битка на Лехското поле" (историческа живопис от 19 век)
-
"Битката на Лехското поле" (стенопис от Елзерих, Бавария, 18 век)
-
"Битката на Лехското поле" (стенопис от Сант Улрих, Южен Тирол, 18 век)
-
Рогът на маджарския военачалник Лел.
