Битка на Лехското поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка на Лехското поле
Конфликт: Маджарски нашествия в Европа
Lechfeld1457.jpg
Битката на Лехското поле
(миниатюра от 15 век)
Период 10 август 955 г.
Място Лехско поле, близо до Аугсбург
Резултат Решителна франкска победа
Воюващи страни
Източно франкско кралство
Бохемия
Маджари
Командири
Flag of the Holy Roman Empire (1200-1350).svg Ото I
Гербът на Пшемисловците Болеслав I
Булчу
Лел
Сур
Сили
P history.svg 10 000 тежка кавалерия:

3 000 саксонци и тюринги, 3 000 баварци, 2 000 шваби, 1 000 франконци, 1 000 чехи

Horseracingicon.svg около 30 000 лека кавалерия
Европа около 1000 г.

Битката на Лехското поле на 10 август 955 г. е решителна победа за Ото I, владетел на Източното Франкско кралство над маджарските вождове Булчу, Лел и шур, която възпира унгарското нашествие в Централна и Западна Европа.

Разположено южно от Аугсбург, Лехското поле е равнина по поречието на река Лех, която бива наводнявана при прииждане на водите. В съвременната унгарска историография битката е известна и като битка при Аугсбург. Исторически извори на данни са преди всичко съчиненията на Видукинд от Корви, Vita Sancti Uodalrici на хрониста Герхард и Gesta Hungarorum.

Предистория[редактиране | edit source]

В края на IX век маджарите се настаняват в Карпатия и Панония и през следващите шест десетилетия правят над 30 набега на запад, което ги превръща в ужаса за Саксония и Бавария. През 954 г. херцогът на Лотарингия Конрад вдига бунт срещу Ото и кани маджари да прекосят франкската граница като негови съюзници.

Маджарските набези продължават много десетилетия. Маджарите използват обсадни машини при нападението си срещу Аугсбург на 8-9 август, чиято защита се превръща в стратегическа и за други региони на Източната Франкска държава.

Маджарското нашествие се случва по време, когато Ото току що е потушил бунт във Франкония. Славяните по долното течение на Елба се раздвижват, което принуждава Ото да остави повечето от саксонците си у дома. Той свиква 10 000 души да спрат нашествениците. Според Видукинд войската на Ото се състои от осем отряда (legiones): три от Бавария, два от Швабия, един от Франкония и един от Бохемия (под водачеството на дук Болеслав I). Осмият отряд, командван от Ото и малко по-голям от другите седем включва саксонци, тюринги и личната гвардия на краля. Ото прекосява р. Лех северно от Аугсбург и тръгва надолу по източния бряг в опит да пресече пътя за отстъпление на маджарите към Панония. Маджарите научават за напредването на Ото и вдигат обсадата, за да го пресрещнат. Голяма блокираща сила е разположена на пътя на франкските воини на Лехското поле, а на източния бряг на реката е оставена ударна сила, чиито заповеди са да прекосят реката зад франкските воини и да ги ударят в гръб.

Битката[редактиране | edit source]

Според хрониста Видукинд Ото „опънал палатката си на територията на гр. Аугсбург и се присъединил там към войските на херцога на Бавария Хайнрих I, който лежал смъртно болен недалеч, а към него се присъединил херцог Конрад Червения с голям брой франконски рицари. Неочакваното пристигане на Конрад дотолкова окуражило воините, че те пожелали да нападнат врага незабавно. Една дивизия от швабски бойци е под командването на херцог Бурхард, съпруг на Хедвига, дъщеря на Хайнрих - Отовия брат. Самият Ото командва пряко около 3000 саксонци.

Съотношението на силите е 10 000 тежковъоръжени франкски конници срещу 30 000–на лека кавалерия на маджарите.

Ход на битката[редактиране | edit source]

Каролингски рицари (миниатюра от Сант Галенския златен псалтир

Начело на всеки отряд от армията си маджарите носят знамена от конски или якски опашки, оцветени в ярки цветове. Те откриват битката с нападание срещу швабите, което обявяват чрез надуване на рогове, биене на чинели и страховитите викове. Техният предводител Булчу е впечатляващо снаряжен с пера по шлема си и кръгъл посребрен щит.[1]

Ото разгръща отрядите си в единична линия, без резерв. От дясно наляво линията се държи от франконците на Конрад, трите баварски и двата швабски отряда и отряда на Ото. Бохемският отряд остава да защитава лагера. След като Ото се приближава към маджарите, голям отряд маджарски конници неочаквано прекосява Лех и Ото внезапно се оказва обграден по фланга от голям брой вражески бойци, което го заплашва с пълно обкръжение от двете по-големи маджарски армии. Маджарите начеват бързо фронтално нападение в типичен рояк от конни стрелци, обсипващи със стрели франкските рицари, но това е военна хитрост. Основата атака е покрай фланга на Ото срещу лагера, където са разбити рицарите на Болеслав. Част от унгарците, които извършват фланговия маньовър, обаче слизат от конете си, за да плячкосат франкския обоз. Ото успява да изпрати част от воините си, които помитат изненаданите маджари. В отговор маджарите удрят двете швабски дивизии в тил и на предната линия.

Швабите са дезорганизирани от двойното нападение, но не се паникьосват, а отстъпват пробивайки си път към кралските части. Ото заповядва на Конрад да изтегли отряда си от крайното дясно крило и да се придвижи зад франкската линия, за да помогне на швабите на левия фланг. Рицарите на Конрад се втурват първо срещу фланговия отряд на маджарите, а после предриемат директна атака срещу основната маджарската армия. Маджарите обстрелват със стрели добре бронираните франкски воини, но без особен успех и тежката франкска кавалерия се врязва в маджарската линия. Франкските воини повеждат ръкопашен бой, което не позволява на маджарите да използват предпочитаната си тактика стреляй-и-бягай. Булчу се опитва да привлече врага в преследване, за да разбие строя им, но опитът му не успява. Франките удържат формацията си и разгромяват маджарите, които бягат от бойното поле. Настигнатите маджари са посечени.

Успехът на Конрад по фланга е последван от общо настъпление. Тежковъоръжените франкски рицари изтласкват маджарите към р. Лех. Докато развързва шлема си, за да диша по-леко в горещината Конрад е улучен от стрела в гърлото. [2]

Епилог на битката[редактиране | edit source]

Франкските воини поддържат дисциплинирано преследване през следващите два дни, за разлика от други битки с маджарите, когато ентусиазирано са се впускали напред и разпръсквали. Виждайки, че губят, маджарите бягат през реката. Много са убити докато напрягат уморените си коне по стръмния и хлъзгав западен бряг на Лех. След като франксите воини превземат и плячкосват маджарския лагер, маджарите се отправят към Панония. Те са принудени да направят дълго отклонение на юг и изток, по време на което много малки отряди са настигнати и избити от местни хора. Пленените маджари са или екзекутирани или върнати на княза им Таксони без носове и уши. Унгарските водачи Булчу, Лел и Сур, са пленени и обесени в Регенсбург от херцога на Бавария. В отговор маджарите избиват франкските пленници, които се намират в техни ръце. [3]

Последици[редактиране | edit source]

На бойното поле франкските благородници издигат Ото на щитовете си и го провъзгласяват за император. След няколко години Ото е коронован в Рим за император на Свещената Римска империя от папа Йоан XII. Битката на Лехското поле е краят на вековните набези на маджарите на запад и след премахването на тази заплаха през втората половина на 10 век Източната Франкска държава преживява културен, религиозен и икономически разцвет.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 46-48
  2. Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 46-48
  3. Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 46-48