Лудвиг II (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг II Баварски
крал на Бавария
Лудвиг II Баварски 
Роден: 25 август 1845
Мюнхен, Бавария
Починал: 13 юни 1886  (на 40 години)
Берг, Германия
Херцогиня Софи Баварска

Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски (на немски: Ludwig II. Otto Friedrich Wilhelm von Bayern, * 25 август 1845 в 0:30 часа в дворец Нимфенбург, Мюнхен, † 13 юни 1886 г. във Вюрмзее, днес Щарнбергско езеро, при дворец Берг до Мюнхен) от династията Вителсбахи е крал на Бавария от 10 март 1864 до смъртта си. Лудвиг II е известен със своите строежи на дворци, заради което народът го нарича „крал от приказките“.

Лудвиг II е най-големият син на крал Максимилиан II Йозеф и неговата съпруга принцеса Мари фон Прусия (1825–1889), дъщеря на принц Вилхелм фон Прусия и нeговатa съпруга Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург. Той е брат крал Ото I.

Баща му Максимилиан умира на 10 март 1864 г. На същия ден Лудвиг на 18 години е прокламиран като Лудвиг II за крал на Бавария („Ludwig, von Gottes Gnaden König von Bayern, Pfalzgraf bey Rhein, Herzog von Bayern, Franken und in Schwaben“). Той е висок 1,93 м, за тогавашните времена особено пораснал.

От самото начало той се ангажира да помага на културата, особено на композитора Рихард Вагнер, когото среща лично за пръв път на 4 май 1864 г. Между 1864 и 1865 г. той изпраща на потъналия в задължения Вагнер 170 000 гулди. Така той финансира между другото неговата музикална драма „Пръстенът на нибелунгите“. През декември 1865 г. Лудвиг II се подчинява на държавното правителство, на мюнхенските граждани и своята фамилия и накарва необичания Вагнер да напусне Бавария. Те остават обаче близки приятели.

На 11 май 1866 г. Лудвиг подписва заповед, с която Бавария на страната на Германския съюз и така с Австрия влиза във войната от 1866 г. между Австрийската империя и Кралство Прусия. Той оставя на своите министри военната политика и пътува до Швейцария, за да се срещне с Рихард Вагнер. След това той се занимава с романтични идеи и се оттегля в неговите дворци, откъдето управлява чрез пратеници.

Лудвиг II не е женен, сгодява се обаче на 22 януари 1867 г. с една година по-малката принцеса Софи Баварска (1847–1897) от Посенхофен, по-малката сестра на императрица Елизабет от Авсрия, дъщеря на херцог Максимилиан Йозеф Баварски и Лудовика, една полусестра на неговия дядо Лудвиг I. Той нарича годеницата Елза и на писмата си до нея се подписва с името Хайнрих. На 7 октомври 1867 г. той прекратява годежа.

По време на управлението си, Лудвиг поддържа няколко връзки с мъже, като най-важни са тези с главния коняр на двора му Рихард Хорниг (1843–1911 гг.), унгарският театрален актьор Йозеф Кайнц, царедвореца Алфонс Вебер (роден около 1862 г.) Лудвиг води личен дневник, в който пише за опитите си да потисне сексуалните си желания и да остане верен на католическата вяра. Оригиналите на дневниците на Лудвиг, от 1869 г., са загубени по време на Втората световна война, и това, което остава са преписи, направени при заговора от 1886 г. за детронирането му. Тези дневници, както и негови лични писма и други запазени лични документи, свидетелстват за продължителните му усилия да потисне собствената си сексуална ориентация. [1] Хомосексуалността не е наказуема в Бавария от 1813 г., [2] но обединението на Германия през 1871 г. под Пруска хегемония променя това положение.

Лудвиг II е определен за неличимо душевно болен от параноя и безумие на 8 юни 1886 г. без да бъде прегледан. На 9 юни 1886 г. правителството го определя за неспособен. През нощта към 10 юни една комисия пристига в Нойшванщайн, арестува Лудвиг II и го изпраща обратно в Мюнхен. След неговото определяне за неспособен на 10 юни 1886 г. управлението е поето от чичо му Луитполд Баварски като принцрегент. На 11 юни 1886 г. към полунощ идва друга комисия в Нойшванщайн, затварят го и на 12 юни в 4 часа сутринта го завеждат в дворец Берг на брега на, тогава още наричаното Вюрмзее, Щарнбергско езеро. На 13 юни 1886 г. към 22 часа намират Лудвиг II удавен заедно с лекаря Бернхард фон Гуден.

Лудвиг II е погребан на 19 юни 1886 г. след траурно шествие през Мюнхен в гробницата на църквата Св. Михаелис (Нойхаузер щрасе). Сърцето му е погребано на 16 август 1886 г. в Гнаденкапела Алтьотинг.

Лудвиг II е писал дневник през декември 1869–декември 1885 и 1886 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • Edir Grein, Tagebuch-Aufzeichnungen von Ludwig II. König von Bayern. Schaan/Liechtenstein: Verlag Rupert Quaderer, 1925
  • Christof Botzenhart, Die Regierungstätigkeit König Ludwig II. von Bayern – „ein Schattenkönig ohne Macht will ich nicht sein“, Verlag C.H. Beck, München 2004, ISBN 3-406-10737-0
  • Julius Desing, Wahnsinn oder Verrat – war König Ludwig II. von Bayern geisteskrank?, Verlag Kienberger, Lechbruck 1996
  • Hans Gerhard Evers, Ludwig II.von Bayern,Theaterfürst - König - Bauherr, Gedanken zum Selbstverständnis; Hirmer Verlag München 1986, ISBN 3-7774-4150-3

Бележки[редактиране | edit source]

  1. McIntosh, Christopher. The Swan King: Ludwig II of Bavaria. (1982) ISBN 1-86064-892-4. pp. 155–158.
  2. Till, Wolfgang: Ludwig II King of Bavaria: Myth and Truth (Vienna, Christian Brandstätter Verlag, 2010: 112 pages, 132 illus., 21 cm: Engl. edition of Ludwig II König von Bayern: Mythos und Wahrheit [2010]) ISBN 9783850334587, p. 48

Външни препратки[редактиране | edit source]