Карл Теодор (Пфалц и Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Теодор като курфюрст, портрет от 1744

Карл Теодор (на немски: Karl (Carl) Philipp Theodor, * 10 декември 1724 в дворец Дрогенбуш при Брюксел, † 16 февруари 1799 в Мюнхенската резиденция) от линията Пфалц-Зулцбах на Вителсбахите е от 31 декември 1742 г. като Карл IV пфалцграф и курфюрст на Пфалц и също херцог на Юлих и Берг. От 30 декември 1777 г. той е като Карл II също курфюрст на Курфюрство Бавария.

Той е син на херцог Йохан Христиан от Пфалц-Зулцбах (1700–1733) и принцеса Мария Анна Хенриета Леополдина дьо Тюрен и д'Оверн (1708–1728), роднина на френския маршал Анри дьо Тюрен. След ранната смърт на баща му и чичо му Йозеф Карл фон Пфалц-Зулцбах († 1729), той е даден на 10 години от далечния му роднина курфюрст Карл III Филип от Пфалц за възпитание при йезуитите. Понеже Карл Филип няма мъжки наследник той го наследява.

През 1742 г. той се жени на 17 години за своята братовчедка Елизабет Аугуста (1721-1794), най-голямата внучка на курфюрст Карл Филип, на нейния двадесет и първи рожден ден. След почти двадесет години им се ражда единственото им дете, син с името Франц Лудвиг Йозеф, но умира един ден след раждането му на 29 юни 1761 г. През 1766 г. той основава родилен дом и акушерско училище. След смъртта на съпругата му през 1794 г. той (на седемдесет години) се жени на 15 февруари 1795 г. за младата, 18 годишна и темпераментна ерцхерцогиня Мария Леополдина от Австрия-Есте (1776-1848), внучка на Мария Терезия, която отказва всякакъв телестен контакт и те нямат деца.

През 1753 г. спонтанно го посещава Волтер. В негова чест той прави четири театрални представления. Той така се охарчва, че моли Волтер за 100 000 франка.

През 1763 г. той основава Манхаймската академия на науките с два класа история и природни науки, и в Дюселдорф Collegium Anatomico-Chirurgicum. През 1780 г. той основава Societas Meteorologica Palatina като трети клас на академията, първата интернационално действаща общност по метеорология. В Манхайм освен Волтер и Моцарт идват много хора на изкуството, поети, музиканти и философи. Волфганг Амадеус Моцарт дава през 1777 г. в двора на Карл Теодор множество концерти и е учител по музика на княжеските деца.

През 1777 г. Карл Теодор наследява Бавария и става курфюрст на Бавария след курфюрст Максимилиан III Йозеф, с който умира баварската линия на Вителсбахите. Карл Теодор се мести в Мюнхен по силата на договор за наследяване с Максимилиан III Йозеф, сключен малко преди смъртта на предишния баварски владетел. По време на управлението си премахва изтезанията. С договор от 3 януари 1778 г. районът на Щраубинг е отстъпен на хабсбургите. По-късно Бавария отстъпва на Австрия и Инфиртел – северозападната четвърт на Горна Австрия, включваща Браунау и Шердинг. [1]

През 1784 г. Карл Теодор забранява тайните общества в Бавария, целейки забрана на Ордена на илюминатите. Като резултат от бунт в Мюнхен, породен от хранителна криза, на 10 октомври 1788 г. курфюрстът нарушава договора за наследяването и премества двора си в Манхайм. Това води до обедняване на града и до успокояване на напрежението. На 2 юни следващата година дворът се връща в Мюнхен. [2]

В следващите години Карл Теодор, съветван от Бенджамин Томпсън (граф Ръмфорд), провежда реорганизация на армията в Бавария и Пфалц и въвежда отглеждането на картофи. По съвет на граф Ръмфорд, Карл Теодор урежда и мюнхенския парк „Английската градина“, като той и паркът на двореца Нимфенбург са отворени за широката публика. [2]

На 75 години той умира 1799 г. прав след удар от преди четири дена. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Карл Теодор има множество извънбрачни деца.

През 1799 г. Карл Теодор, понеже няма деца, е последван от Максимилиан IV Йозеф от линията Линия Пфалц-Цвайбрюкен. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 86-89.
  2. а б в Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 88-91.
  • Silke Herrmann, Carl-Theodor, der himmlische Kurfürst. 48 Seiten, ISBN 978-3-940875-00-6
  • Lebenslust und Frömmigkeit, Kurfürst Carl Theodor zwischen Barock und Aufklärung. Handbuch ISBN 3-7917-1679-4; Ausstellungskatalog ISBN 3-7917-1679-4
  • Karl Theodor von Heigel: Karl Theodor. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 250–258.
  • Peter Fuchs: Karl (IV.) Theodor. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 252–258 (Digitalisat).
  • Ingrid Münch: Karl Theodor. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 1171–1176.

Външни препратки[редактиране | edit source]