Мюнхенска резиденция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мюнхенската резиденция, Königsbau
Празничната зала (Festsaalbau) до Хофгартен

Мюнхенската резиденция (на немски: Münchner Residenz) е градски дворец в центъра на Мюнхен, резиденция на баварските херцози, курфюрстове и крале. Днес тя е от най-значимите музеи на изкуството в Европа.

Дворецът има десет двора и се дели на три главни комплекси: Königsbau, Maximilianische Residenz (също Alte Residenz) и Festsaalbau (към Hofgarten). Музеят на Резиденцията има 130 изложбени зали.

Статуята Tellus bavarica е поставена в градината на Резиденцията през 1623 г.

Херцог Вилхелм IV от фамилията Вителсбахи разширява стария дворец Neuveste и създава Дворцовата градина (Hofgarten). [1]

Максимилиан I разширява резиденцията, като тя бива превърната в най-големия и най-импозантния дворец в рамките на империята. Той добавя и два параклиса към нея, като единият, Reiche Kapelle (Богат параклис), е и мястото за религиозни реликви. Салонът на Херкулес бива превърнат в парадна зала. В двора на Резиденцията бива изградена градина по френски модел, в средата на която се издига храм, украсен в средата с фонтан, върху който е разположена бронзова статуя, олицетворяваща Бавария – Tellus bavarica, Баварската земя. [2]

През 1607 г. Максимилиан I създава личен музей в сърцевината на Резиденцията, който събира ювелирни изделия, творения от слонова кост и картини, като предпочитаните от херцога стилове са късна готика и ренесанс. [2]

Покоите на Анриет Аделаид, съпруга на Фердинанд Мария са подредени от Енрико Дзукали – ученик на Бернини. През 1653 г. в Резиденцията е разположена оперна сцена. [3]

През 1674 и 1729 г. пожари повреждат сградата. При реконструкцията ѝ най-значително влияние има архитекта Франсоа Кювилие, който проектира „Залата на съкровището“ (1730-1733 г.), „Богатите зали“ (Reiche Zimmer), парадни зали, спалня по версайски модел, „Зелената галерия“ (Grüne Gallerie). След пожар от 1750 г., засегнал зала „Георг“, в която са се играли оперни представления, Кювилие добавя истинска сцена към Резиденцията, което е и най-големият му шедьовър. [4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 44-48.
  2. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 61-62.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 64.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 77-79.

Външни препратки[редактиране | edit source]