Рейнски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на Германия
Сградата на Райхстага в края на XX век
Древни времена
Германи
Велико преселение на народите
Франкска империя
Средновековие
Източно франкско кралство
Кралство Германия
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Свещена Римска империя
Insignia Germany Order Teutonic.svg Германска източна колонизация
Изграждане на нация
Рейнски съюз
Wappen Deutscher Bund.svg Германски съюз
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германска революция 1848/49
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Северногермански съюз
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Обединение на Германия
Германски райх
Flag of the German Empire.svg Германска империя
War Ensign of Germany 1903-1918.svg Първа световна война
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of German Reich (1935–1945).svg Втора световна война
Следвоенна Германия
Flag of Germany.svg ФРГ + Flag of Germany.svg ГДР + Flag of Germany.svg Зап. Берлин
Flag of Germany.svg Обединение на Германия (1990)
Тематични
Bundeswehr Kreuz.svg Военна история на Германия
Териториални промени на Германия
Хронология на историята на Германия
История на немския език
Медал на Рейнския съюз от 1808 г.
Площта, заета от държавите в Рейнския съюз.

Рейнският съюз или Съюзът на Рейн (на немски: Rheinbund; официално на френски: États confédérés du Rhin, на практика Confédération du Rhin) е съюз, продължил от 1806 до 1813 г., сформиран от 16 германски териториални държави от Наполеон I след победата му над последния император на Свещената Римска империя Франц II и руския Александър I при Аустерлиц. Пресбургският мирен договор води до създаването на Рейнския съюз.

Членовете на съюза са германски князе (Fürsten) от Свещената Римска империя. Впоследствие към тях се присъединяват и 19 други като заедно те всички управляват общо 15 милиона подчинени, което от своя страна дава значително стратегическо преимущество на Френската империя върху нейния източен фронт.

Сформиране и история[редактиране | edit source]

На 12 юли 1806 г., при подписването на Договора на Рейнския съюз (немски:Rheinbundakte) 16 териториални държави, намиращи се на територията на сегашна Германия, формално напускат Свещената Римска империя и заедно се обединяват в съюз. Наполеон I е неговият „протектор“. На 6 август, вземайки предвид ултиматума, поставен от Наполеон, Франц II абдикира от своя пост на император и обявява разпускането на Свещената Римска империя. В следващите години 23 други германски териториални държави се включват в съюза. Останалата част от империята е под власт на династията Хабсбург на Франц II под името Австрия. Единствено Австрия, Прусия, датският Холщайн и шведската Померания остават извън Рейнския съюз като не се брои западният бряг на Рейн и княжество Ерфурт, които биват погълнати от Френската империя.

Според договора съюзът трябва да бъде владян чрез общите конституционни закони, но индивидуалните териториални държави и особено по-големите такива искат неограничен суверенитет.

Вместо да управлява монархически глава, както е било в Свещената Римска империя, най-високия пост в съюза се държи от Карл Теодор фон Далберг, бивш главен канцлер, носещ сега титлата принц-архиепископ на съюза. Като такъв той представлява и Президент на съюза на кралете и контролира парламента на съюза. Този парламент е подобен на съвременния, но въпреки това никога не се събира.

Рейнският съюз е над всички военни съюзи: членовете му трябва да доставят на Франция голям брой войска. В замяна на своето сътрудничество някои глави на териториални държави получават по-високи статуси: Баден, Хесе, Клефес и Берг стават велики херцогства, а Вюртемберг и Бавария се превръщат в кралства. Териториалните държави също биха могли да нарастват чрез медиатизация на по-малки или бивши имперски държави.

След загубата на Прусия срещу Франция през 1806 г. множество средни и малки териториални държави се присъединяват към Рейнския съюз. През 1808 г. той достига най-голямото си териториално разпространение като включва четири кралства, пет велики херцогства, тринадесет херцогства, седемнадесет княжества и свободните градове на Ханза Хамбург, Любек и Бремен.

През 1810 г. големи части от северозападна Германия бързо влизат в Наполеоновата империя, за да може по-добре да се контролира търговското ембарго с Великобритания и Континенталната система.

Рейнският съюз пада през 1813 г. след погромният завършек на кампанията на Наполеон срещу Руската империя. Много от членовете на съюза променят своите виждания и позиции след Битката на нациите, когато става ясно, че Наполеон ще загуби Войната на Шестата коалиция.

След Рейнския съюз[редактиране | edit source]

След разпадането на Рейнският съюз единственият опит за политически съюз в Германия до създаването на Германският съюз на 21 октомври 1813, представлява Централният административен съвет (немски:Zentralverwaltungsrat). Негов президент е Хайнрих Фридрих Карл, райхсфрайхер фом унд цум Щайн (на немски: Reichsfreiherr vom und zum Stein) (1757-1831). На 20 юни 1815 г. този съюз се разпуска.

На 30 май 1814 г. Парижкият договор обявява германските държави за независими.

През 1815 г. Виенският конгрес преначертава европейската политическа карта. Всъщност промените на вътрешните германски граници за сравнително малки, а резултатът е, че новообразуваният Германски съюз в голяма степен се състои от членовете на Рейнския съюз.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]