Велико херцогство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Велико херцогство (на немски: Großherzogtum, на френски: grand-duché, на латински: Magnus Dux) е територия, управлявана от един велик херцог и от своята държавна форма е една монархия. Рангът велик херцог не е съществувал в тази форма в Свещената Римска империя. Титлата се създава първо в Италия. По времето на Козимо I чрез папска привилегия Херцогство Тоскана става през 1569 г. (тогава световно единствено) Велико херцогство Тоскана.

Наполеон Бонапарт основава няколко Велики херцогства, например Велико херцогство Берг (1806 г., велик херцог Жоашен Мюра, столица Дюселдорф).

Наполеон избира титлата, за да увеличи формалното съсловно ниво на тези князе, които са в Рейнския съюз. След края на наполеонския Рейнски съюз през 1815 г. немските князе имат право по държавни причини да запазят новата си титла.

Великото херцогство Берг е окупирано през 1813 г. от войската на пруския крал Фридрих Вилхелм III, който прави от рейнските части Титулар-Велико херцогство Долен Рейн и го причислява към Прусия. В държавния герб на Долен Рейн-Вестфалия се намира хералдически в дясното зелено поле сребърната велова лента на историческия герб на Велико херцогство Долен Рейн от 1817 г.

След наполеонските войни до края на Първата световна война в Европа съществуват девет Велики херцогства:

До днес от всичко това е останало само Великото херцогство Люксембург.