Жерар Женет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жерар Женет
френски литературен теоретик и историк
Роден: 7 юни 1930
Париж

Жерар Раймон Женет (на френски: Gérard Raymond Genette, р. 7 юни 1930) e френски литературен теоретик и историк, свързван със структуралисткото движение и фигури като Ролан Барт и Клод Леви-Строс, от когото взема понятието бриколаж. Женет е видна фигура на френския структурализъм от 60-те години на ХХв. и, за разлика от други, запазва много от оригиналната си ориентация, без да премине към пост-структурализъм. Негов принос са редица методологически нововъдения в разглеждането на текстовете, както и разкриването на нови перспективи в литературно-историческата тематика[1].

Биография[редактиране | edit source]

Жерар Женет е роден в Париж в семейството на Гастон и Роз Женет. Учи в лицея Лаканал и в École Normale Supérieure. Завършва и Сорбоната, където защитава докторат през 1954 г. Учител в Льоман (1956-1963), доцент в Сорбоната (1963-1967), професор в École Hautes Etudes en Sciences Sociales (1967-1994).

След като напуска Френската комунистическа партия, Женет за кратко става член на групата „Социализъм или варварство“ (1957-58).[2]

На 18 юни 1959 г. сключва брак с Раймонд Дебре, която също е литератор. Те имат три деца: Кристин, Франсоа и Натали.

През 1970 г. заедно с Цветан Тодоров Женет основава списание Poétique и започва да води като отговорен редактор поредица от книги под същото заглавие в издателство „Сьой“.

Заемал значителни постове в различни културни институти, между които най-важният е директор на École des hautes études en sciences sociales[3]. Гост професор в Йейлския университет.


Избрана библиография[редактиране | edit source]

  • Figures (I-V), Paris:Seuil, 1966-2002; (5 сборника с издавани статии, излизащи последователно с номера Figures I,II,..).
  • Mimologiques : Voyage en Cratylie, Paris:Seuil, 1976.
  • Introduction à l'architexte, Paris: Seuil, 1979 (2004).
  • Palimpsestes: La Littérature au second degré, Paris: Seuil, 1982.
  • Seuils, Paris: Seuil, 1987.
  • Fiction et diction, Paris: Seuil, 1991 (2004).
  • L'Œuvre de l'art (1-2), Paris: Seuil (1994-7), (в един том 2010)
  • Métalepse, Paris: Seuil, 2004
  • Bardadrac, Paris: Seuil, 2006
  • Discours du récit, Paris: Seuil, 2007 (съдържа « Discours du récit » от Figures III, p.71-273 (1972) и Nouveau Discours du récit, Paris: Seuil, 1983)
  • Codicille, Paris: Seuil, 2009
  • Apostille, Paris: Seuil, 2012


На български[редактиране | edit source]

  • Жерар Женет, Фигури (из Фигури I, II и III) , София: Фигура, 2001, 272 с. (ISBN 9549985105)[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. вж. Жьонет Ж., Литература и история, сп Литературата кн.1 (1996) с.33-41
  2. Gabler, Andrea. Arbeitsanalyse und Selbstbestimmung Zur Bedeutung und Aktualität von Socialisme ou Barbarie. // 2006. Посетен на 2012-12-31.
  3. Harari, Josue. Textual Strategies. University Paperbacks, 1980. ISBN 0-416-73750-1. с. 43–4.
  4. Амелия Личева, „Женет на български“, рец. във в. Култура, бр. 17, 26 април 2002 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]