Жерар Женет
|
||||||
Жерар Раймон Женет (на френски: Gérard Raymond Genette, р. 7 юни 1930) e френски литературен теоретик и историк, свързван със структуралисткото движение и фигури като Ролан Барт и Клод Леви-Строс, от когото взема понятието бриколаж. Женет е видна фигура на френския структурализъм от 60-те години на ХХв. и, за разлика от други, запазва много от оригиналната си ориентация, без да премине към пост-структурализъм. Негов принос са редица методологически нововъдения в разглеждането на текстовете, както и разкриването на нови перспективи в литературно-историческата тематика[1].
Съдържание |
Биография [редактиране]
Жерар Женет е роден в Париж в семейството на Гастон и Роз Женет. Учи в лицея Лаканал и в École Normale Supérieure. Завършва и Сорбоната, където защитава докторат през 1954 г. Учител в Льоман (1956-1963), доцент в Сорбоната (1963-1967), професор в École Hautes Etudes en Sciences Sociales (1967-1994).
След като напуска Френската комунистическа партия, Женет за кратко става член на групата „Социализъм или варварство“ (1957-58).[2]
На 18 юни 1959 г. сключва брак с Раймонд Дебре, която също е литератор. Те имат три деца: Кристин, Франсоа и Натали.
През 1970 г. заедно с Цветан Тодоров Женет основава списание Poétique и започва да води като отговорен редактор поредица от книги под същото заглавие в издателство „Сьой“.
Заемал значителни постове в различни културни институти, между които най-важният е директор на École des hautes études en sciences sociales[3]. Гост професор в Йейлския университет.
Избрана библиография [редактиране]
- Figures (I-V), Paris:Seuil, 1966-2002; (5 сборника с издавани статии, излизащи последователно с номера Figures I,II,..).
- Mimologiques : Voyage en Cratylie, Paris:Seuil, 1976.
- Introduction à l'architexte, Paris: Seuil, 1979 (2004).
- Palimpsestes: La Littérature au second degré, Paris: Seuil, 1982.
- Seuils, Paris: Seuil, 1987.
- Fiction et diction, Paris: Seuil, 1991 (2004).
- L'Œuvre de l'art (1-2), Paris: Seuil (1994-7), (в един том 2010)
- Métalepse, Paris: Seuil, 2004
- Bardadrac, Paris: Seuil, 2006
- Discours du récit, Paris: Seuil, 2007 (съдържа « Discours du récit » от Figures III, p.71-273 (1972) и Nouveau Discours du récit, Paris: Seuil, 1983)
- Codicille, Paris: Seuil, 2009
- Apostille, Paris: Seuil, 2012
На български [редактиране]
- Жерар Женет, Фигури (из Фигури I, II и III) , София: Фигура, 2001, 272 с. (ISBN 9549985105)[4]
Източници [редактиране]
- ↑ вж. Жьонет Ж., Литература и история, сп Литературата кн.1 (1996) с.33-41
- ↑ Gabler, Andrea. Arbeitsanalyse und Selbstbestimmung Zur Bedeutung und Aktualität von Socialisme ou Barbarie. // 2006. Посетен на 2012-12-31.
- ↑ Harari, Josue. Textual Strategies. University Paperbacks, 1980. ISBN 0-416-73750-1. с. 43–4.
- ↑ Амелия Личева, „Женет на български“, рец. във в. Култура, бр. 17, 26 април 2002 г.
Външни препратки [редактиране]
- Комплексът Нарцис, превод Миряна Янакиева, Литературен вестник, бр. 34, 17 октомври 2001 г.
- Структурализъм и литературна критика, превод Миряна Янакиева, електронно списание LiterNet, 26 декември 2000, № 12 (13)
- Bъведение в архитекста, прев. Тереза Михайлова, cп. Homo Ludens : cписание за театър, (ISSN: 1311-5111), 8-9 (2003), c. 271-277
