Музикален интервал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Интервал най-общо се нарича съотношението между височините /честотите на два музикални тона. В теорията на музиката това съотношение може да се измерва в абсолютни стойности — като отношение на числа, а може да се използва разликата между степените на гамата в дадена музикална конструкция или нейните елементи. Във втория случай за онагледяване интервалът може да бъде:

Прима = няма разлика в степените – един и същи тон.

Секунда = между две съседни степени (до-ре)

Терца = между първата и третата степен (до-ми)

Кварта = между първата и четвъртата степен (до-фа)

Квинта = между първата и петата степен (до-сол)

Секста = между първата и шестата степен (до-ла)

Септима = между първата и седмата (до-си)

Октава = между първата и осмата степен (до-до)

  • Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни имена от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника”, който се приема за „прима”. Горната класификация отразява обаче разликата в звученето, т. е. между тоновете до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3, за квинта – 5 и т. н.
  • Интервалите, по-големи от октава се наричат сложни – нона /октава + секунда/ – 9 степени, децима /октава + терца/ – 10 степени, ундецима /октава + кварта/ – 11 степени, дуодецима /октава + квинта/ – 12 степени, терцдецима /октава + секста/ – 13 степени и т.н.
  • Броят на степените, които се съдържат в даден интервал, определя неговата количествена величина и се изразява с горните наименования. Броят на включените тонове и полутонове в границите на интервала определя неговата качествена величина. Напр. интервалът терца може да включва 2 тона и се определя като голяма терца /до-ми, сол-си, ла бемол-до.../. Но интервалът терца може да включва тон и половина, тогава се определя като малка терца /до-ми бемол, до диез-ми, ла-до.../.

По своята качествена величина интервалите се разделят на: консонантни /съзвучни/ и дисонантни /противоречиви/. От своя страна консонантните са: съвършени - чистите прима, октава, квинта, кварта, /честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3. несъвършени /големи, малки/ - терци, сексти дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.

Интервалите се наричат мелодични, когато тоновете им звучат последователно, и хармонични, когато тоновете звучат едновременно.

Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до - ре диез” и „до - ми бемол” в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични”, тъй като тоновете „ре диез” и „ми бемол” също са енхармонични. Първият от тези интервали обаче е секунда, а вторият – терца, разлика, която е от голямо значение за музикалната хармония. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.

Интервалите могат да имат разновидности.. Могат да бъдат големи или малки – например „терца” и „секунда” – в този случай те следват някакъв натурален звукоред; увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм. Интервалите прима, кварта, квинта и октава, могат да бъдат чисти и не могат да бъдат малки и големи. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.

В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус” – номинално тон и половина).

Уточнение: Когато в музиката се говори за „диапазон” (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава” като музикален интервал. Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия” и „квинтовия” кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта” и „квинта” имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал. (Виж също гама). Също така музикалните интервали биват прости и съставни (сложни). Сложните интервали са съставени от два прости интервала. Единият от интервалите винаги е октава. Другият прост интервал не може да е прима, защото примата се изсвирва на един тон. Простите музикални интервали обвхващат интервалите от прима до октава включително. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.

Сложни интервали: Нона - 9 степени - октава + секунда, Децима - 10 степени - октава + терца, Ундецима - 11 степени - октава + кварта, Дуодецима - 12 степени - октава + квинта, Терцдецима - 13 степени - октава + секста, Квартдецима - 14 степени - октава + септима, Квинтдецима - 15 степени - октава + октава.

Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени.