Енхармонизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енхармонизъм е музикален термин, с който се обозначават еднакви по абсолютно звучене, но различни по наименование или изписване музикални стойности. Пример : a moll - heses moll, his moll- c moll.Всички двойки енхармонични тоналсти едната е диези, а другата с бемоли , при което сборът на диезите и бемолите винаги е равен на 12.
- В класическата теория на музиката енхармонични са тонове, например (до-диез и ре бемол, си-бекар и до бемол), както и построените върху тези тонове акорди и тоналности.
- При византийската нотация и съответна теория (източно църковно пеене), енхармонични биват наричани 3 и 7 глас (тоналност), тъй като те се състоят от два равнозначни тетрахорда.