Лад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лад е система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои са придобили вид на устойчиви, а други на неустойчиви. Устойчиви тонове са тези, които имат завършен вид. Те притеглят към себе си неустойчивите. Устойчивите тонове на лада образуват мажорно или минорно тризвучие. Лад, чиито тонове образуват мажорно тризвучие, се нарича мажорен лад, а такъв, чиито тонове образуват минорно тризвучие, се нарича минорен лад.

Лад, Гама, Тоналност[редактиране | edit source]

Лад – система от група тонове (степени), поставени в определено съотношение, в резултат на което някои от тоновете са придобили значение на устойчиви, а други на неустойчиви.

  • Мажорен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие.
  • Минорен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие.
  • Диатоничен лад – лад, съставен от седем тона, които могат да бъдат подредени на чисти квинти.

Тоника – тоналният център на лада, обединяващ тежненията на всички негови степени.

Ладът може да прозвучи цялостно по следните начини:
- чрез мелодия, съдържаща всички тонове на лада;
- чрез трите главни степени - тоника (означава се с „T“, степен I), субдоминанта („S“, степен IV), доминанта („D“, степен V);
- чрез гамата на лада;

Гама (звукоред на лада) – тонове, подредени постепенно по височина във възходяща и низходяща посока от тоника до тоника.

Разновидности на мажора[1][редактиране | edit source]

  • Натурален мажор – мажорен лад, при който между III-IV и VII-I има полутонове, а между останалите степени цели тонове.
Натурален мажор

Звукоред на натуралния мажор в До

  • Хармоничен мажор – с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминантовия акорд се понижава VI степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.
Хармоничен мажор

Звукоред на хармоничния мажор в До

  • Мелодичен мажор – хиатусът, получен при хармоничния вид на мажора, е бил смятан за немелодѝчен и трудно изпълним интервал за пеене, затова, чрез понижаване и на VII степен се избягва хиатусът и по този начин ладът става по-мелодичен. При мелодичния мажор се получава характерна голяма секунда между VII и VIII степен.
Мелодичен мажор

Звукоред на мелодичния мажор в До

  • Ориенталски мажор (бихармоничен лад) - в сравнение с натуралния вид тази разновидност на мажора е с понижена II и VI степен.
Ориенталски мажор

Звукоред на ориенталския мажор в До

Разновидности на минора[редактиране | edit source]

  • Натурален минор - минорен лад, при който между II-III и V-VI има полутонове, а между останалите степени цели тонове.
Натурален минор

Звукоред на натуралния минор в Ла

  • Хармоничен минор - с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд се повишава VII степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.
Хармоничен минор

Звукоред на хармоничния минор в Ла

  • Мелодичен минор – отново за да се избегне немелодичния хиатус се е наложило повишаване и на VI степен от лада. Особеност на тази гама е, че в низходящ ред тя се изпълнява като натурален минор.
Мелодичен минор

Възходящ и низходящ звукоред на мелодичния минор в Ла

  • Цигански минор (бихармоничен лад) - в сравнение с натуралния вид, тази разновидност на минора е с повишена IV и VII степен.
Цигански минор

Звукоред на циганския минор в Ла

Тоналност – положението на лада по височина.

До-мажор се нарича основна мажорна тоналност. Мажорните тоналности се подреждат по следните два начина:
- по квинтов кръг – това е редът на диезните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста квинта над предходната и има един диез повече от нея. Наречен е кръг, защото последната тоналност (тази с 12 диеза) се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).
- По квартов кръг – това е редът на бемолните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста кварта над предходната и има един бемол повече от нея. И тук последната тоналност, тази с 12 бемола, се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).

Енхармонични тоналности – тоналности, които са записани по различен начин, а звучат еднакво.

Паралелни тоналности – Мажорни и минорни тоналност с еднаква арматура. Тониките на всеки две паралелни тоналности отстоят една от друга на интервал малка терца, като при това тониката на мажорната тоналност лежи над тониката на минорната.

Едноименни тоналности – Мажорни и минорни тоналности с еднаква тоника.

Средновековни ладове[редактиране | edit source]

В края на Средновековието са се оформили общо 6 основни лада. Три от тях са с мажорен характер – йонийски, лидийски и миксолидийски. Останалите три лада, с минорен характер – дорийски, фригийски и еолийски.

  • Йонийски лад - съвпада напълно с натуралния мажор.
  • Лидийски лад – различава се от натуралния мажор по повишена IV степен, която образува с I степен увеличена кварта, която е характерният интервал за лидийския лад.
  • Миксолидийски лад – различава се от натуралния вид на мажора по понижената си VII степен, която образува с I степен интервал малка септима, която е и характерният му интервал.
  • Еолийски лад – препокрива напълно натуралния минор.
  • Дорийски лад – различава се от натуралния вид на минора по повишената си VI степен, която образува с I етепен характерния му интервал голяма секста.
  • Фригийски лад – получава се, като на натуралния минор понижим II степен. Характерния интервал е малка секунда.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Четриков, Светослав (1974) Музикална теория за всички, София, Издателство "Наука и изкуство", стр. 38