Минор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Минор (от латински minor - малък) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност.

  • Акорд
    Минорният акорд е такъв акорд, при който интервалът между основния следващия, подреден по възходящ ред на терца тон e малка терца, или три полутона. Например ла и до, фа' и ла-бемол и т.н.
  • Тоналност
    Минорна тоналност е тази тоналност, чието основно, тоническо тризвучие е минорно. Минорната тоналност носи името на основния тон на акорда на това тризвучие. От основните акорди в минорната тоналност минорни са изградените върху тониката и субдоминантната, а изграденият върху доминантата е мажорен.
    Като музикален звукоред много често се използват разновидностите на минора "хармоничен" (с повишена на полутон 7 степен от лада) и мелодичен (с повишени 6 и 7 степен на лада).
  • Нотация
    При буквените означения на акордите се използват латинските букви Am, Bm, Cm, Dm , Em, Fm, Gm - всички те означават минорен акорд, построен върху съответния тон A = ла, C = до и т. н. В практиката, при обозначаването на тоналностите, често вместо минор се използва терминът 'moll - така c moll = до минор, e moll = ми минор.


Вижте също[редактиране | edit source]