Нови християни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Новите християни (на каталонски: cristians nous; на испански: cristianos nuevos; на галисийски: cristiáns novos; на португалски: cristãos novos) е пейоративен термин въведен в обръщение на Иберийския полуостров по време на Реконкистата, и който се отнася до/за обърнатите към католицизма испански и португалски евреи и мюсюлмани, както и за техните известни покръстени потомци. Терминът е въведен от старите християни на Иберия, които посредством него искат да се разграничат от конверсите (conversos). Употребата му понякога е пренебрежителна спрямо всяка от конвертираните групи мориски (маври) и марани (евреи). [1]

Приемането на католицизма от иноверските групи евреи и мюсюлмани, понякога е принудително, но обикновено е в резултат на икономически или социален натиск. През 14 век постоянно расте натиска за покръстването на евреите в Иберия, който преминава в размирици през 1391 г. в Севиля и други градове. Тези безредици, причинени от премахването на еврейските малцинствени съдилища предизвикват масово недоволство сред еврейското население, прераснало в бурни протести продължили до 15 век. За разлика от Испания, Португалия е по-слабо засегната от бунтовните вълни. Там еврейското и мюсюлманско население конвертира принудително доста по-късно - през 1497 г.

След изгонването на евреите от Испания през 1492 г. и от Португалия през 1497, останалото еврейското население в Иберия официално преминава към християнството. Новите християни винаги са били подозирани и упреквани във вероотстъпничество, като мерките за контрол спрямо чистота на вярата за жестоки и се прилагат от Инквизицията като най-строги наказания, най-тежкото от които е аутодафето по отношение на случаите на криптоюдаизъм и криптоислямизъм.

Испанската инквизиция доста по-строго от Португалската следи Новите християни за изповядване на забранена от закона религия. В хода на инквизицията възниква доктрината за чистота на кръвта, целяща изключване на Новите християни от обществения живот, независимо от искреността им във вярата. В Португалия Себастиян Мело (маркиз Ромбал) през 1772 г. обявява края на правното разграничение между нови и стари християни, т.е. между истински и конвертирани (формално числящи се към вярата - предимно юдеи) християни.

След покръстването си и с цел да избегнат репатрация, а после преследване и осъждане от съда на Инквизицията, Новите християни приемат стари християнски имена.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 236-251 (Конверси и марани). Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Библиография[редактиране | edit source]

  • J. Lúcio de Azevedo. História dos Cristãos Novos Portugueses. Lisboa, Clássica Editora, 1989.
  • David M. Gitlitz. Secrecy and deceit: the religion of the crypto-Jews. Philadelphia, Jewish Publication Society, 1996. ISBN 0-8276-0562-5.