Формоза (папа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Формоза
111.Formosus.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име ???
Начало понтификат 6 октомври 891 г.
Край понтификат 4 април 896 г.
Предшественик Стефан VI
Наследник Бонифаций VI
Роден около 816 г.
Остия Антика, Италия
Починал 4 април 896 г.
Рим, Италия
За острова, носил името Формоза вижте Тайван

Формоза Портуенски (на латински: Formosus Portvenus) е глава на Римокатолическата църква, 111-ият папа в традиционното броене от 6 октомври 891 г. до смъртта си. Приеман с противоречиви чувства от свои предшественици и наследници. Известен е най-вече с процеса срещу него извършен две години след смъртта му.

Преди папството[редактиране | edit source]

Формоза най-вероятно е римлянин, роден около 816 г., тъй като при смъртта му е наречен от Вигарий осемдесетгодишен мъж. Най-ранното сведение за него е от номинацията му от папа Николай I за Кардинал-Епископ на Порто в 864. Вероятно кардиналът успява да впечатли с нещо папата, защото през 866 г., когато българският княз Борис I изпраща до Рим допитване до папата, Николай изпраща кардинал Формоза и епископ Паулос Папулонски като свои легати в България. Формоза е добре приет в двора на княза, който скоро моли от папата да назначи не друг а кардинал Формоза за Епископ на България. Въпреки предложението, Николай отказва, тъй като каноните не позволяват епископ да напусне своята епархия за друга, за това Формоза е призован обратно в Рим. Борис подновява молбата си и към папа Адриан II, наследника на Николай, но със същия резултат. През 869 г. Адриан изпраща Формоза до Франция, където да подпомогне местните епископи за да прекратят семейните проблеми между Император Лотар и съпругата му. Смъртта на иператор Лотар при пътуването му до Италия (8 август 869 г.) обезсмисля мисията, Формоза се завръща в Рим. Със смъртта на Лудвиг Немски, новия папа Йоан VIII изпраща Формоза при наследника на императора, френския крал Карл II Плешиви с покана да се яви в Рим за да бъде коронован подобаващо от папата. Карл пристига скоро в Рим и е коронован по Коледа 875 г.

В антуража на папата има много които не одобряват коронацията на Карл II, предпочитайки вдовицата на Лудвиг Немски. Опасявайки се от грозящите ги наказания, противниците на папската воля напускат Рим, търсейки друго убежище. Между тях е и кардинал Формоза, който, незнайно защо е сполетян от папското неблаговоление. След като именно Формоза призовава Карл Плешиви в Рим, а по-късно и подпомага бягството му до Тур в Западното Франкско Кралство, нищо не подсказва за отрицателно отношение към новия император. Въпреки тове не е в съгласие с папските политически възгледи, опасявайки се да не бъде застигнат от съдбата на останалите му политически противници. Още от 872 г. Формоза е кандидат за папското място, за това, може би Йоан VIII го вижда като вероятен противник. При бягството на Формоза, Йоан VIII свиква синод, в който заповядва на бегълците да се завърнат незабавно в Рим. При отказа им да се завърнат, биват осъдени на втори синод проведен на 30 юни 875 г. Ако Формоза се завърне в Рим, го очаква отлъчване от Църквата и отнемане на църковните му титли, по обвинения в амбиционни стремежи към поста на Архиепископ на България. По-късно биват добавени и обвинения в ограбване на римски манастири, изпълнение на служба, въпреки запрещението, заговорничене с определени личности за превземането на папството и т.н.

Присъдата над Формоза и останалите е официално представена пред император Карл II през юни. През 878 Йоан VIII лично посещава императора, а свалянето на титлите на Формоза, който присъства лично, става по време на Тройския синод. В протокола на синода, макар със съмнителна автентичност, е записано, че отлъчването му е отменено в замяна на клетва положена от Формоза пред папа Йоан VIII, никога да не се завърне в Рим или да практикува свещеничество. Следващите години Формоса прекарва в Санс. Наследника на Йоан VIII, Марин I, освобождава Формоза от клетвата му и го призовава обратно в Рим, където му връща енорията в Порто. При кратките управления на Марин I и Адриан III, както и при Стефан VI, нищо важно не се споменава за Формоза.

Папство[редактиране | edit source]

Портрет на папа Формоза 1588

Папа Стефан V на 14 септември 891 г., започва нов избор за папа, проведен от духовници и миряни. За наследник на Стефан V на 6 октомври е избран кардинал Формоза.

Константинопол[редактиране | edit source]

Важните духовни въпроси веднага привличат вниманието на новия папа. В Константинопол, патриарх Фотий е свален, а един от племенниците на император Василий I е издигнат на негово място. Архиепископите противници на Фотий изпращат писмо първо до Стефан V в което молят за опрощение на тези, подкрепили Фотий, твърдейки, че го правели от страх. В отговора (892) Формоза казва, че миряните могат да бъдат опростени, но духовници подобно опрощение не може да бъде дадено извън Вселенски събор.

Каролинги[редактиране | edit source]

Формоза наблюдава упадъка на франкското кралство под властта на Каролингите. При спора за френската корона между Одо Парижки и Шарл Простия, Формоза, със съдействието на Архиепископа на Реймс, застава на страната на Одо, подканва и германския крал Арнулф също да го подкрепи.

Възникналия спор в германските кралства скоро призовава за арбитража на папата. Започва спор между архиепископа Херман Кьолнски и ариепископ Аделгар Хамбургски относно принадлежността на Бременската епископия. Формоза отсъжда в съгласие с Франкфуртския синод от 892 г., че Бремен принадлежи на Хамбургския диоцез.

Отношния с Италия, падането на Рим[редактиране | edit source]

Карл Дебели обединява франкските кралства през 885 г., но след детронирането и смъртта му през 887 г., Арнулф Каринтски, неговия наследник, не съумява да запази целостта на кралството, като италианската част от франкското кралство попада под властта на херцог Гвидо Сполето, често влизащ в пререканищя с папите.Скоро след собствената си коронация, Формоза е принуден да коронова Гвидо и сина му Ламберт за Императори на Рим през април 892 г.

Политическото положение в Италия има известно влияние върху папата като глава на католическата църква и независимостта на Църквата. Римския император Гвидо де Сполето, противник на папството наближава Рим, заплашвайки папската столица. Формоза изпраща вест за положението си до Свещения Римски император Арнулф, молейки го да му се отзове на помощ. През 894 Арнулф прави първия си поход, завземайки всички тееритории северно от река По. Гвидо умира през декември същата година, оставяйки сиан си Ламберт, който Формоза бил короновал, на грижите на императрицата Агилтрюда, върл противник на Каролингската династия. През есента на 895 г. Арнулф предприема втория си италиански поход, и до февруари 896 г. застава пред вратите на Рим. Макар императрицата да се е укрепява в града, Арнулф нахлува, сваляйки я от власт, като самия той бива официално коронован от папата. Скоро след това Формоза умира на 4 април 896. Наследен е от Бонифаций VI, който управлява само петнадесет дена.

Посмъртен процес[редактиране | edit source]

Процеса срещу папа Формоза
Жан-Пол Лорен 1870

В началото на 897 г., при управлението на Стефан VII, наследника на Бонифаций VI, Ламберт и Агилтрюда си възвръщат влиянието над Рим, след като се отказват от претенциите си за голяма част от Северна и Централна Италия, като Агилтрюда е готова да получи отмъщение срещу Формоза, дори и след смъртта му. Стефан VII приема да започне процес срещу предшественика си. В синода свикан специално за целта, той поема ролята на съдия. Тялото на Формоза е извадено от гробницата, поставено на трон в църквата Сан Джовани Латерано, като близо до тялото е поставен дякон, който да отговаря вместо покойния по обвиненията, отправени срещу него при Йоан VIII преди близо двадесет години. Взетото решение е, че покойният бил недостоен за папския пост, който не би могъл да получи, заради „съмнителните“ си отношения с православната църква. Всички негови решения и заповеди са анулирани, трите пръста използвани за даване на благословия са отрязани от дясната му ръка, папските одежди са смъкнати от тялото му, което е заровено в гробището за чужденци в Рим, откъдето е изровено само няколко дена по-късно и захвърлено в река Тибър. Тялото е погребано отново и за последно с пълни почести в Свети Петър, от Йоан IX който снема всички обвинения срещу Формоза, връщайки в сила решенията му.

Стефан VI папа (891 – 896) Бонифаций VI