Николай I (папа)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай I (лат: Nicolaus I) е римски папа от 24 април 858 година до 13 ноември 867 година.
Той води преписка с българския княз Борис I относно това да ръкоположи Формоза Портуенски за епископ на България, но папата отказва. По време на кореспонденцията умира. По негово време настъпва Фотиевата схизма с константинополския патриарх Фотий. Един от силните в политически аспекти папи. Произхожда от благороднически римски род. В Курията влиза като послушник при СергийII (844-847) и стига до помощник дякон. При Лъв IV e дякон, а при Бенедикт III се налага като най-активния в тясното обкръжение, като след смъртта му е избран за папа. Oще в началото на понтификата си се замесва в спорове около свалянето на Константинополския патриарх Игнаций и ръкополагането на Фотий. По молба на последния Николай I изпраща легати в Константинопол за участие в събор за иконоборството и съдбата на патриаршеския престол. През 861г. на събора папските легати превишават власта си под натиска на императорския двор и Николай I, свикват специален събор в Рим през 863г., за да отхвърли Константинополския. През 866г. папата отговаря на допитванията на Борис I Български по верски въпроси и отговорите му се считат и до днес за класически изложение на ранносредновековната литургия, дисциплина и теология. Фотий обявява Николай I за свален нпрез 867 г., но на следващата година той губи престола си. Николай I е ревностен защитник на индивидуалното севейство и това на целия епископат като стожер на християнството. По повод на развода на Лотар II Лотарингски той отлъчва архиепископите на Кьолн и Трир за нарушаване на църковните канони и приемане на двойнствения му брак. В отношенията си с амбициозния архиепископ на Равена - Йоан, папата затвърждава позициите на апостолическия престол.
