Николай I (папа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай I
Nicholas I.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Начало понтификат 24 Април 858 г.
Край понтификат 13 ноември 867 г.
Предшественик Бенедикт III
Наследник Адриан II
Роден 800 г.
Рим
Починал 13 ноември 867 г.
Рим, Италия

Николай I „Велики“ (на латински: Nicolaus I), * 800 г. в Рим; † 13 ноември 867 г. в Рим, е римски папа от 24 април 858 г. до смъртта си 13 ноември 867 г.

По времето на своя понтификат Николай I се заема с християнизирането на славяните. Този негов ангажимент в Източна Европа води до конфликти с Източната църква в Константинопол.

Той води преписка с българския княз Борис I относно това да ръкоположи Формоза Портуенски за епископ на България, но папата отказва. По време на кореспонденцията умира. По негово време настъпва Фотиевата схизма с константинополския патриарх Фотий. Един от силните в политически аспект папи. Произхожда от благороднически римски род в Рим, син нa Defensor Theodore. В Курията влиза като послушник при Сергий II (844-847) и стига до помощник дякон. При Лъв IV e дякон, а при Бенедикт III се налага като най-активния в тясното обкръжение, като след смъртта му е избран за папа. Oще в началото на понтификата си се замесва в спорове около свалянето на Константинополския патриарх Игнатий и ръкополагането на Фотий. По молба на последния Николай I изпраща легати в Константинопол за участие в събор за иконоборството и съдбата на патриаршеския престол. През 861 г. на събора папските легати превишават властта си под натиска на императорския двор и Николай I, свикват специален събор в Рим през 863 г., за да отхвърли Константинополския. През 866 г. папата отговаря на допитванията на Борис I Български по верски въпроси и отговорите му се считат и до днес за класически изложение на ранносредновековната литургия, дисциплина и теология. Фотий обявява Николай I за свален през 867 г., но на следващата година той губи престола си.

Николай I е ревностен защитник на индивидуалното севейство и това на целия епископат като стожер на християнството. По повод на развода на Лотар II Лотарингски той отлъчва архиепископите на Кьолн и Трир за нарушаване на църковните канони и приемане на двойнствения му брак. В отношенията си с амбициозния архиепископ на Равена - Йоан, папата затвърждава позициите на апостолическия престол.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бенедикт III римски папа (858 – 867) Адриан II