Делфийски оракул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пития, жрицата на Делфийския оракул, според Микеланджело
Останките от древния храм на Аполон в Делфи

Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят[1], който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас. Според древногръцката митология храмът е построен от самия Аполон в чест на победата му над чудовището Питон. Неговата жрица се нарича Пития (от питон - един от старите символи на Аполон). Делфийският оракул и свързаният с него храм играят важна роля и в така наречените "Елевзински мистерии".

Делфийският оракул повлиява по голяма степен колонизацията на южните части на Италия и Сицилия. Било е прието по всички важни държавни и лични въпроси да се допитва до оракула. В Делфи идват различни представители на различни царства от древния свят, които носят богати дарове. Мидас подарява на храма златен трон. Крез също е поклонник на делфийския оракул и храма на Аполон.

Храмът започва да губи своето влияние по време на гръцко-персийските войни, когато Делфи заема страната на Персия с надеждата да стане религиозен център на Персийската империя. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. е закрит окончателно.

Във вътрешността на храма, която остава недостъпна за обикновените хора, се намира златна статуя на Аполон, лаврово дърво, свещен извор, омфал с два златни орела, а под него саркофаг с пепелта на Питон.[2]

В древността пророчествата се правят един път в годината - на рождениия ден на Аполон, около средата на февруари или март. От VI в. пр.н.е. нататък започват да се провеждат ежемесечно, на седмо число, а по-късно и ежедневно през месеците, в които времето позволява достъп до мястото на оракула. Пития отказва да пророкува на човек, очернен от престъпления. От нея се изисква пълна преданост и дълбоко целомъдрие.

Преди всяко пророчество Пития се измива в Касталския извор, слага златотъкана дреха, разпуска косите си, слага лавров венец на главата си, пие вода от свещения извор, пали лаврови клончета, сяда на висок трикрак стол и вдишайки изпаренията, прави своите предсказания. При всичко това тя изпада в наркотичен екстаз, повечето от фразите и думите са неразбираеми брътвежи, които жреците (προφήτης) записват и след това тълкуват. След края на ритуала, жреците се оттеглят за да подготвят гаданието. То представлява поема, която предоставят на поръчителя на гаданието. Обикновено тази поема не е еднозначна, с цел при грешка гадателите да имат възможност да изкажат своето тълкувание на поемата, което понякога се разминава от това на поръчителя.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Гръцката религия на оракулите
  2. Храмът на Аполон