Сибила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Делфийската сибила, изобразена от Микеланджело

Сибила (от старогръцки Σίβυλλαι, по името на една от прорицателките, в българския се среща и под името сивила) в древногръцката и староримската традиция е жена, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях, те не съзнават смисъла на изказаните от тях откровения. Поради тази причина към тях са били прикрепяни специални тълкуватели (херменевти), които да обясняват смисъла на казаното.

Определение[редактиране | edit source]

За съвременната наука въпросът за това, как са се избирали сибилите, или как определени млади жени са ставали такива, все още подлежи на изясняване. Според някои изследователи (Фрейзър и последователите му), особено при необходимата приемница на старата сибила към някой от оракулите, става дума за ясен и целенасочен подбор, извършван по определени критерии. Според други автори (в България Александър Фол е привърженик на това схващане), дарът на сибилите се е проявявал спонтанно, веднъж проявен, той е бил санкциониран от тогавашното теократично по устройството си общество. Така или иначе, освен способността за екстатично възпрятие, към задължителните качества за една сибила се отнасят девствеността и неграмотността. Последното е част от концепцията, поне в по-късната античност, че прорицателката трябва да има минимални съприкосновения с външния свят, за да може изцяло и безпристрастно да се съсредоточи върху своята дейност.

Етимология[редактиране | edit source]

Етимологията на думата не е съвсем уточнена и подлежи на различни трактовки у различните автори. Със сигурност се знае, че първоначално Сибила е името на една от прорицателките в древна Троя, чието име се е превърнало в нарицателно и е прикрепяно към следващи прорицателки. (Платон, Федър244b). Тази версия кара някои да търсят произхода на понятието сибила в древния Близък изток. Павзаний(Х 12, 1-3) я свързва с Елевзинската Пития, сибилата на Аполон при Делфийския оракул. Във всеки случай в античността сибилите играят огромна роля в обществения, религиозния и културния живот в цялото Средиземноморие по време на Античността.

Известни сибили[редактиране | edit source]

Сред сибилите има някои особено изтъкнати. Това са най-вече Питиите – сибилите на Делфийския оракул. В по-късната традиция особена важност придобива т. нар „Еритрейска сибила”, на която ранните християни приписват пророчество за идването на Иисус Христос. В един от акростиховете на нейните прорицания се съдържа и думата "Ихтюс" – риба. Тъй като думата "ихтюс" съдържа в себе си началните букви на името и титлите на Христос (Исус Христос Теу Юйос Сотер - "Исус Христос, Син Божи, Спасител"), рибата е един от най-ранните и основни символи на християнството.

Сибилини книги[редактиране | edit source]

Сибилините книги са сборници, които съдържат прорицанията на сибилите. Такива сибилини книги се съхранявали строго в Рим и от тях почти нищо не е съхранено. Съхранили са се обаче така наречените "пророчества на сибилите" - текстове, приписвани на сибилите, но в действителност съчинени през периода на ранното християнство от християнски автори. Те съдържат различни апокалиптични пророчества, а също и предсказания за идването на Иисус Христос.[1]

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. THE SIBYLLINE ORACLES TRANSLATED FROM THE GREEK INTO ENGLISH BLANK VERSE BY MILTON S. TERRY [1899], [1]