Теодора Комнина (кралица на Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Теодора Комнина.

Теодора Комнина
кралица на Йерусалим
Лични данни
Родена ок. 1145 г.
Византийска империя
Семейство
Брак Балдуин III
Баща Исак Комнин
Майка Ирина Синадина

Теодора Комнина (на гръцки: Θεοδώρα Κομνηνή) е византийска принцеса, племенница на византийския император Мануил I Комнин, и кралица на Йерусалим, съпруга на крал Балдуин III. След смъртта на съпруга си Теодора става любовница на византийския император Андроник I Комнин

Произход[редактиране | edit source]

Теодора е родена около 1145 г. Дъщеря е на севастократор Исак Комнин и втората му съпруга Ирина Синадина. Исак Комнин е трети син на император Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад и е по-голям брат на император Мануил I Комнин. Въпреки, че е по-голям брат на император Мануил I, бащата на Теодора не заема византийския престол по желание на император Йоан II Комнин, който посочил преди смъртта си за свой наследник по-малкия си син Маниуил и лишил Исак от престолонаследие. Вместо с императорска титла, Исак е почетен с титлата севастократор.

Император Мануил I Комнин използва Теодора и сестрите ѝ за уреждане на политическите отношения на Византия със съседните ѝ държави. Така сестрата на Теодора, Мария Комнина, се омъжва за унгарския крал Ищван IV, а другата ѝ сестра Евдокия Комнина, е омъжена за Вилхелм VIII, лорд на Монпелие.

Кралица на Йерусалим[редактиране | edit source]

През 1153 г. властта на йерусалимското кралство преминава в ръцете на крал Балдуин III, който поема управлението от майка си — кралицата-регент Мелисенда Йерусалимска. Тъй като Балдуин III не е женен, през 1157 г. е решено, че за съпруга трябва да му бъде избрана някоя от принцесите в двора на Византия, която по-това време е най-силната държава в източното средиземноморие. Чрез този династичен съюз в Йерусалим се надяват да сключат съюз в могъщата Източна империя и по този начин да привлечат нейните огромни финансови и военни сили в борбата им срещу султана на Сирия Нур ад-Дин, най-силния противник на Йерусалимското кралство.

След като бароните решават да уредят брак на краля с византийка, за Константинопол заминава делегация начело с Атард, епископ на Назарея, Хъмфри II Тиронски, Йоселин Писелий и Вилхем дьо Бери, които да уговорят условията за сключването на планирания династичен брак. Делегацията остава в Константинопол около година, но накрая е постигнато споразумение, според което съпруга на Балдуин III става племенницата на император Мануил I, Теодора. По това време тя е на около 12-13 години, но вече се слави с голямата си красота. Зестрата на Теодора е определена на 100 000 перпера, а Вилхелм дьо Бери изчислява, че екстравагантната ѝ сватбена одежда струва поне още 14 000 перпера. От годеника си Теодора получава град Акра, който ѝ се определя като пожизнено владение в случай, че Балдуин III умре бездетен.

Теодора пристига в Йерусалим през септември 1158 г. Балдуин III и Теодора са венчани от Еймъри дьо Лиможе, латински патриарх на Антиохия. След сватбата си Балдуин III, който е известен с фриволния си начин на живот, се превръща във верен и послушен съпруг. Бракът обаче се оказва кратък и бездетен. Кралят умира няколко години по-късно, през 1162 г., оставяйки 16-годишната Теодора вдовица. Според предбрачния договор Теодора получава град Акра като лично владение.

Любовница на Андроник I Комнин[редактиране | edit source]

През 1166 г. родственикът на Теодора, Андроник Комнин, който е първи братовчед на баща ѝ, посещава Йерусалимското кралство и получава титлата лорд на Бейрут от наследника на Балдуин III, Алмарих I. Теодора пристига в Бейрут по покана на Андроник, след което и двамата бягат в Дамаск или, както се изразява Вилхелм дьо Бери, Андроник похитил Теодора в съучастие със султан Нур ад-Дин. Това вероятно не е похищение в истинския смисъл на думата, като се има предвид, че Андроник Комнин вече е бил женен и е имал любовна връзка с Филипа, сестра на Боемунд II Антиохийски, както и със съпругата на император Мануил I, Мария Антиохийска, и както изглежда, бягайки в Сирия, той се опитва да избяга от гнева на византийския император, който не удобрява тези кръвосмесителните връзки на Андроник. След бягството на Теодора и Андроник при Нур ад-Дин град Акра отново преминава в ръцете на Йерусалимския крал, който, за да спаси съюза с Византия, се жени за Мария Комнина.

В Дамаск Теодора ражда на Андроник две деца, Алексий и Ирина, въпреки че той е отлъчен от църквата. Освен това Андроник и Теодора посещават Багдат, а по-късно се установяват в Иконийския султанат, където Андроник получава управлението на една крепост в Пафлагония.

Няколко години по-късно Теодора и децата ѝ са заловени и са отведени при император Мануил I в Константинопол. Императорът задържа Теодора и децата ѝ, за да принуди Андроник отново да се подчини на Византия. Императорът успява и през 1180 г. Андроник се завръща в Константинопол, за да засвидетелства верността си към Мануил I.

Няма сведения, че Теодора и Андроник Комнин възстановяват връзката си, след като той става император през 1183 г. По това време дъщеря им Ирина е омъжена за Алексий, незаконен син на император Мануил I Комнин и Теодора Ватацина. Също така Теодора убеждава Андроник да плати откуп за племенника ѝ, Исак, бивш византийски управител на Исаврия, който попаднал в арменски плен. Андроник плаща откупа, но по-късно се разкайва, тъй като Исак въстава срещу императора и отцепва остров Кипър от централната власт.

Съвпадения на имената[редактиране | edit source]

Съществува и друга Теодора Комнина, омъжена за Боемунд III Антиохийски, която е сестра на кралица Мария Комнина Йерусалимска. Трета Теодора Комнина е омъжена за австрийския херцог Хайнрих II и е майка на Леополд V Бабенберг.

Източници[редактиране | edit source]

  • William of Tyre, A History of Deeds Done Beyond the Sea, trans. E.A. Babcock and A.C. Krey. Columbia University Press, 1943.
  • Bernard Hamilton, "Women in the Crusader States: The Queens of Jerusalem", in Medieval Women, edited by Derek Baker. Ecclesiastical History Society, 1978.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 1952.
  • O City of Byzantium, Annals of Niketas Choniatēs, trans. Harry J. Magoulias. Wayne State University Press, 1984.
  • K. Varzos, Ē genealogia tōn Komnēnōn (Thessalonica, 1984) vol. 2 pp. 327-346.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Theodora Komnene“ в Уикипедия на английски (автори).