Хайнрих II Язомиргот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Язомиргот
Херцог на Австрия
Herzog Heinrich II. Babenberg.jpg
Хайнрих С Божията помощ се връща от Втория кръстоносен поход, Родословие на Бабенбергите, Клостернойбург, 1489-1492
Лични данни
Управление 1141 – 1177 г.
Роден 1107
Починал 13 януари 1177
Погребан в Нидералтайх, Долна Бавария
Семейство
Династия Austria coat of arms simple.svg Бабенберги
Баща Свети Леополд III
Майка Агнес от Вайблинген
Бракове Гертруда Саксонска
Теодора Комнина
Хайнрих Язомиргот в Общомедия

Хайнрих II (на немски: Heinrich II, Jasomirgott, * 1107, † 13 януари 1177 във Виена), известен като Хайнрих Язомирготдинастията Бабенберги е пфалцграф при Рейн през периода 1140-1141, маркграф на Австрия (1141-1156), а като Хайнрих XI също херцог на Бавария (1141-1156) и херцог на Австрия (1156-1177).

Биография[редактиране | edit source]

Той е син на маркграф Леополд III и Агнес от Вайблинген от фамилията на Салиите, дъщеря на император Хайнрих IV и сестра на император Хайнрих V. Майка му е вдовица на херцог Фридрих I от Швабия (от род Хоенщауфен).

Като син на маркграф Леополд III Бабенберг Хайнрих става пфалцграф при Рейн на 33-годишна възраст и остава такъв за година, след която е посочен за херцог на Бавария и маркграф на Австрия след неочакваната смърт на брат му Леополд IV Бабенберг и резидира в Регенсбург.

От 1 май 1142 до 18 април 1143 г. Хайнрих II е женен за Гертрудa Суплингенбург, единствената дъщеря на император Лотар III.

През 1147 г. Хайнрих като херцог на Бавария участва във Втория кръстоносен поход. Хайнрих се жени на връщане за Регенсбург за византийската принцеса Теодора Комнина, племенница на византийския император Мануил I Комнин. И двата му брака сочат важността на Бабенбергите в Централна Европа през този период.

В хода на политическият спор между фракциите Велфи и Щауфен императорът на Свещената Римска империя вече е отнел херцогство Бавария от велфа Хайнрих X и го е отстъпил на династията Бабенберги. Новият император Фридрих I Барбароса се опитва да постигне компромис с велфите и през 1156 г. връща Бавария на Хайнрих Лъв, син на Хайнрих X. Трябва да се намери компенсация и за семейството Бабенберг, а именно Privilegium minus - Австрийската гранична марка е издигната до херцогство и придобива пълна независимост от Бавария.

За разлика от баща си, който е пребивавал предимно в Клостернойбург, Хенри премества своя двор във Виена през 1145. Така съвременната австрийска столица успява да надмине градове като Кремс, Мелк или Клостернойбург. Също през 1147 г. е завършена Виенската катедрала Свети Стефан, което силно допринася за известността на града. През 1155 г. Хайнрих основава манастира Шотенщифт във Виена, в двора на която негова статуя стои и до днес.

Брат на Хайнрих е хронистът архиепископ Ото от Фрайзинг. Сестра му Юдит е от 1133 г. съпруга на Вилхелм V Монфератски. Той е полубрат на Фридрих II Еднооки, херцог на Швабия, баща на по-късния император Фридрих I Барбароса и на римско-немския крал Конрад III.

Ja so mir Gott[редактиране | edit source]

Псевдонимът на Хайнрих Язомиргот (Jasomirgott) [1], е документиран за първи път по време на 13-ти век под формата Jochsamergott, чието значение е неясно. Според една теория псевдонимът възниква въз основа на арабска дума във връзка с втория кръстоносен поход, в който Хайнрих участва през 1147 г. Според популярната етимология псевдонимът е получен по формулата Ja so mir Gott helfe (което означава: "Да, с Божията помощ"). Друг възможен български превод на словосъчетанието Heinrich Jasomirgott е "...Хайнрих така и Бог".

Брак и деца[редактиране | edit source]

1-а съпруга от 1142 г. Гертруда Суплинбургска (1115—1143), дъщеря на Лотар II, император на Свещената Римска империя. Те имат една дъщеря:

  • Рихарда (1143—1200), омъжена за Хайнрих V, ландграф на Щефлинг

2-а съпруга: от 1148 г. Теодора Комнина († 1183), племенница на византийския император Мануил I Комнин. Деца:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Karl Lechner: Die Babenberger. Markgrafen und Herzoge von Österreich 976–1246. Böhlau, Wien 1976, ISBN 3-205-08508-6, S. 351.

Литература[редактиране | edit source]

  • Helmut Hanko: Herzog Heinrich II. Jasomirgott. Pfalzgraf bei Rhein - Herzog von Bayern - Herzog von Österreich. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2012, ISBN 978-3-534-25605-1.
  • Peter Schmid, Heinrich Wanderwitz: Die Geburt Österreichs. 850 Jahre Privilegium minus (= Regensburger Kulturleben. Bd. 4). Schnell & Steiner, Regensburg 2007, ISBN 978-3-7954-1911-0.
  • Heinrich von Zeißberg: Heinrich II. (Jasomirgott). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 554–557.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Леополд Щедри
Владетели на Австрия
Маркграф и херцог на Австрия (1141 – 1177)
Леополд Добродетелни