Гней Юлий Агрикола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Агрикола.

Гней Юлий Агрикола
римски сенатор
Гней Юлий Агрикола 

Статуя на Гней Юлий Агрикола в гр. Бат, Англия
Роден: 13 юни 40
Нарбонска Галия, Римска империя
Починал: 23 август 93
Нарбонска Галия, Римска империя

Гней Юлий Агрикола (на латински: Gnaeus Iulius Agricola; * 13 юни 40 г. във Форум Юлии, днес Фрежюс; † 23 август 93 г.) e сенатор и пълководец на Римската империя през 1 век сл.н.е.

Произлиза от провинцията Нарбонска Галия и е син на Юлий Грецин и съпругата му Процила. Женен e за Домиция Децидиана, с която има дъщеря Юлия Агрикола (* 64 г.), която се омъжва през 77/78 г. за историка Публий Корнелий Тацит. Тацит пише биография на тъста си през 98 г.[1]

Агрикола започва кариерата си като военен трибун през 58 и 62 г. в Британия, 65 г. квестор в Мала Азия, 67 г. народен трибун и 68 г. претор. През 69/70 г. император Веспасиан го прави легат на XX Победоносен Валериев легион в Британия. След връщането му 73/74 г. Веспасиан го прави патриций и управител на провинцията Галия Аквитания. През 77 г. Агрикола е суфектконсул с неизвестен днес колега след Домициан. През 78 г. става управител на Британия. През 85 г. е извикан обратно. Домициан го награждава с триумф.

Агрикола оставя завещание, с което определя за свои наследници съпругата си, дъщеря си и император Домициан.

Литература[редактиране | edit source]

  • Rudolf Hanslik, Agricola. In: Der kleine Pauly Bd. 1, München 1979, S. 144.
  • Ronald Syme, Tacitus. Bd. 1 (von 2). Oxford 1958, S. 19ff; 121ff.
  • Anthony Birley (1996), “Iulius Agricola, Cn.”, in Hornblower, Simon, Oxford Classical Dictionary, Oxford: Oxford University Press
  • "Agricola's Campaigns", special issue of Ancient Warfare, 1/1 (2007)
  • Wolfson, Stan. Tacitus, Thule and Caledonia: the achievements of Agricola's navy in their true perspective. Oxford, England: Archaeopress, 2008. 118 p. (BAR British series; 459).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тацит, Agricola 6; 29; 43, 4; 44, 4; 45f.

Външни препратки[редактиране | edit source]