Луций Яволен Приск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Луций Яволен Приск (Gaius Octavius Tidius Tossianus Lucius Iavolenus Priscus) e политик, сенатор и юрист на Римската империя през 1 век сл.н.е.

Яволен е директор на юридическото училище на Сабинианците.

Той първо е легат на IIII Щастлив Флавиев легион в Далмация; след това през 83 г. е легат на III Августов легион в Нумидия. През 84/86? г. е iuridicus (председател на съда) в провинция Британия.

През септември/декември 86 г. Яволен е суфектконсул заедно с Авъл Буций Лапий Максим. След това той е лагат на провинциите Горна Германия (89/90–91/92), Сирия (98/99–99/100) и Африка (101 г.).[1]

Яволен е в консилиума на Траян и Адриан. Написал e много книги, особено ценени са неговите 14 книги libri epistularum с юридически анализи.

Литература[редактиране | edit source]

  • Theo Mayer-Maly, Iavolenus (2). Der kleine Pauly, Bd. 2, 1967, Sp. 1328.
  • Werner Eck, Senatoren von Vespasian bis Hadrian. Prosopographische Untersuchungen mit Einschluss der Jahres- und Provinzialfasten der Statthalter. Beck, München 1970, S. 131ff, 140ff, 152ff., 158. (Vestigia, Bd. 13).
  • Bengt E. Thomasson, Fasti Africani, Senatorische und ritterliche Ämter in den römischen Provinzen Nordafrikas von Augustus bis Diokletian, Paul Aströms Förlag, Stockholm 1996, S. 49f, P 49; S 137f. P 10.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Der Neue Pauly, Stuttgart 1999, T. 5, c. 876