XX Победоносен Валериев легион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знакът на XX Легион на една керемида

XX Победоносен Валериев легион (Legio XX Valeria Victrix; 20. Legion 'Valeria Victrix') e римски легион, сформиран през 31 пр.н.е. от Октавиан. Знакът му е скачаща дива свиня. Прекратява своето съществуване в края на III век.

Основаване[редактиране | edit source]

Сформиран е през 31 пр.н.е. от Октавиан след битката при Акциум. Възможно е в него да са влезли войници от легионите на победения Марк Антоний. При образуването си легиона не получава име.

Съществуват три теории при тълкуването на когномена на легиона:

  • Директен превод от латински "Смел и победоносен"
  • Латинската дума "Valeria" обозначава черен орел, изобразен на щандартите на легионите. В такъв случай "Valeria Victrix" — "Победоносен черен орел".
  • Латинската дума "Valeria" може да се интерпретира и като "черен". В такъв случай това може да е превод на латински език на сабинския когномен на император Тиберий — Тиберий Клавдий Нерон (на латински: Tiberius Claudius Nero; "Nero" — "черен"). Така пълното наименование на легиона може да се преведе като "Победоносния легион на Нерон".

По различен начин се разчита и времето през което легиона е получил този титул, който после е станал и негово име. Ако се приемат за верни първата и последната теория, но титула е получен след маркоманската война 6 г., когато легиона е действал под командването на Тиберий. Ако обаче приемем за вярна втората теория, то по всяка вероятност, легиона е отличен с този титул през 61 г. след потушаването на въстанието на Боудика, по аналогия с Четиринадесети легион (за сравнение XIIII Gemina приема титула "Martia Victrix", и така по аналогия и "Valeria Victrix").

Боен път[редактиране | edit source]

От 25 до 13 пр.н.е. участва в Кантабрийската война. Легионът помага през 6 г. в разгромяването на въстанието в Панония. [1] В Нойс потушава бунта от 14 г. Зимният му лагер е бил в лагера apud Aram Ubiorum до Кьолн. Участва в завладяването на Британия. През 68 г. части от легиона са изпратени в Рим за подкрепа на император Вителий. След това е стациониран в Честър. През 69/70 г. с командир Гней Юлий Агрикола легионът се бие против бригантите в Северна Англия и потушава въстанието на Венуций.

През 296 г. легионът е разформиран от император Констанций I Хлор, понеже помагал на узурпатора Караузий.

Литература[редактиране | edit source]

  • Emil Ritterling: Legio (XX valeria victrix). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XII,2, Stuttgart 1925, Sp. 1769–1781.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Велей Патеркул, 2, 112.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]