Георги Манев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Манев
Български физик
Роден: 15 януари 1884 г.(1884-01-15)
Велико Търново, Княжество България
Починал: 15 юли 1965 г. (на 81 г.)
София, Народна република България

Професор Георги Иванов Манев е виден български физик, първия университетски преподавател по теоретична физика в България. Завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет (1905), работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза Франция (1913 - 1914).

Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през 1919. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от 1925 е извънреден професор по теоретична физика. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926-1927 и 1930-1931), ректор на Софийския университет (1936-1937)[1] и министър на народното просвещение през 1938 година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика "Увод в теоретичната физика" І и ІІ част (1938 - 1940) и "Увод във векторното смятане" (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.

Трудове[редактиране | edit source]

  • „Приложение на векторните методи при лъчевия вектор“ (1920)
  • „Увод във векторното смятане“ (1934)
  • „Увод в теоретичната физика“, Част I-II (1938-1940)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 276.

Външни препратки[редактиране | edit source]