Вилхелм Лист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зигмунд Вилхелм Лист
Фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 183-S36487, Wilhelm List.jpg
Информация
Години на служба 1901 - 1918; 1919 - 1945
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение инженерни войски
Командвания 14-та армия
12-та армия
група армии „А“
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 14 май 1880
Оберкирхберг, Германия
Починал 17 август 1971 г. (на 91 г.)
Гармиш-Парт., Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис Wilhelm List signature.svg
Портал  Портална икона   Втора световна война
Зигмунд Вилхелм Лист в Общомедия

Зигмунд Вилхелм Лист (на немски: Siegmund Wilhelm List) е немски офицер от Първата световна война и фелдмаршал по време на Втората световна война. В началото на войната командва 14-та армия, разположена в Словакия.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Лист е роден в Оберкирхберг, близо до Улм, провинция Вюртемберг на Германската империя през 1880 г. През 1898 г. постъпва в баварската армия като кадет. През 1900 г. е повишен до лейтенант, а през 1913 г. става част от Генералния щаб с ранг хауптман. Служи като щабен офицер по време на Първата световна война.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След войната Лист остава в Райхсвера, като повечето му назначения са административни. През 1927 г. е повишен до ранг полковник, през 1930 г. до генерал-майор, а през 1932 г. до генерал-лейтенант. През 1938 г., след анексирането на Австрия, той е отговорен за интегрирането на австрийската армия към Вермахта.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

През 1939 г. Лист командва 14-та армия по време нападението на Полша. Между 1939 и 1941 г. командва 12-та армия по време на нападението на Франция и Гърция. През 1941 г. е главнокомандващ на югоизточния сектор. През юли 1942 г. е главнокомандващ на група армии „А“ на Източния фронт в Съветския съюз.

Полша, 1939 г.[редактиране | edit source]

Задачата на Лист е да напредне с армиите под негово командване в южна Полша и да формира най-външния южен фронт на маньовъра, целящ обкръжение на полската армия в района на Варшава. Той изпълнява възложената му задача и на 17 септември 1939 г. войските му се свързват с предните части на германския 19-ти танков корпус, командван от генерал Хайнц Гудериан, на юг от Брест-Литовск.

След приключването на боевете в Полша, ускорено от окупацията на източните части на страната от съветските войски (заложено в Пакта Рибентроп-Молотов), Лист и армията под негово командване остават като окупационна част. В края на кампанията той е повишен до фелдмаршал.

В началото на 1941 г. германските войски се прехвърлят към източната граница на Третия райх, в подготовка на операция Барбароса - нападението на Съветския съюз. Върховно командване на Вермахта смята, че преди началото на тази операция трябва да се елиминира евентуална офанзива от Гърция, посредством окупиране на страната - операция Марита. На фелдмаршал Лист е поверено провеждането на преговори с Генералния щаб на Българската армия. Подписано е тайно споразумение, позволяващо свободното преминаване на германски войски през територията на България.[1] В нощта на 28 февруари 1941 г. германски войски, включително 12-та армия на Лист, заемат позиции в България, която на следващия ден се присъединява към Тристранния пакт.

Гърция, 1941 г.[редактиране | edit source]

Фелдмаршал Лист (в дясно), Сеп Дитрих и ген. Грайфенберг (в средата) след капитулацията на гръцката армия, 1941 г.

Нападението на Гърция и Югославия започва на 6 април 1941 г. 12-та армия, командвана от Лист, се състои от четири бронетанкови и единайсет моторизирани пехотни дивизии и превъзхожда във всяко отношение защитните формации. Белград е окупиран на 13 април, Атина - на 27 април. Битките на Балканите приключват с евакуацията на британските части на 28 април 1941 г.

Кавказка кампания и уволнение, 1942 г.[редактиране | edit source]

В началото на юли 1942 г., Лист поема командването на група армии „А“, формирана при разделянето на група армии „Юг“, по време на лятната офанзива - операция Блау. Заповядано му е да превземе Ростов, да напредне към Кавказ (до Баку) и да овладее богатите на петрол райони. Германските части напредват добре в рамките на два месеца и почти достигат Грозни, приблизително 650 км от Ростов.

Към края на август настъплението спира, основно поради силен недостатък на гориво и амуниции, тъй като групата армии изпреварва значително продоволствените линии. Също така руската съпротива нараства, а в средата на август голяма част от бойните формации на Луфтвафе са прехвърлени на север в подкрепа на 6-та армия по време на битката при Сталинград.

Хитлер е ядосан от спирането на настъплението. На 9 септември, когато Лист предлага прехвърлянето на някои авангардни части към задни позиции за унищожаването на упоритата руска съпротива, Хитлер го освобождава от командването и назначава себе си за главнокомандващ на група армии „А“. Лист прекарва останалата част от войната в дома си и не се завръща повече на активна военна служба.

Пленяване и съд[редактиране | edit source]

Лист е пленен от Съюзниците и е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на процесите в Нюрнберг. Осъден е на доживотен затвор през февруари 1948 г. Освободен е през декември 1952 г. поради здравословни проблеми, но живее още 19 години. Умира на 17 август 1971 г.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Hayward, Joel S. A. Stopped At Stalingrad. University Press of Kansas; Lawrence: 1998 г. ISBN 978-0-7006-1146-1
  • (нем.) Helden der Wehrmacht — Unsterbliche deutsche Soldaten. Мюнхен, Германия: FZ-Verlag GmbH, 2004 г. ISBN 3-924309-53-1

Бележки[редактиране | edit source]

  1. German Minutes of Conference, NCA IV, стр. 272-5

Външни препратки[редактиране | edit source]