Валтер фон Браухич
| Валтер фон Браухич | ||||
|
||||
| Фелдмаршал | ||||
| Години на служба | 1900 - 1918; 1933 - 1941 г. | |||
| Служил на |  Германска империя.svg){kind=small} Ваймарска република.svg){kind=small} Нацистка Германия |
|||
| Род войски |  Райхсхер (1918).svg){kind=small} Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
|||
| Войни | Първа световна война Втора световна война - Източен фронт (1939) - Западен фронт (1940) |
|||
| Отличия | Железен кръст Орден на Михаил Смелия Рицарски кръст |
|||
|
|
||||
| Роден | 4 октомври 1881 Берлин, Германска империя |
|||
| Починал | 18 октомври 1948 (67 г.) Хамбург, Германия |
|||
| Националност | Германец |
|||
| Родства | Баща - Бернхард фон Браухич Съпруга - Шарлот Шмит |
|||
|
||||
Хайнрих Алфред Херман Валтер фон Браухич (на немски: Heinrich Alfred Hermann Walther von Brauchitsch) (4 октомври 1881 – 18 октомври 1948[1][2]) е немски аристократ, фелдмаршал и главнокомандващ на сухопътните сили на Вермахта в ранните години на Втората световна война.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Роден в Берлин на 4 октомври 1881 г. Браухич е петия син в семейството на пруския генерал от кавалерията Бернхард фон Браухич (1833 - 1910). Завършва едно от най-добрите училища в града - Френската гимназия.
Призован е на военна служба в пруската гвардия през 1900 г., където получава званието лейтенант, след което бива преразпределен в 3-ти гвардейско-гренадирски полк Кралица Елизабет. През октомври 1909 г. след като получил званието старши лейтенант той е назначен за полкови адютанд на 3-ти гвардейски полк. Две години преди началото на Първата световна война е зачислен към генералния щаб на немската армия. От декември 1913 година е издигнат до чин капитан. Жени се за Елизабет фон Карстет, баснословно богата наследница на 300 000 акра земя в провинция Померания.
[редактиране] Първа световна война
С началото на войната е изпратен в щаба на 16-ти армейски корпус, разположен при Мецската крепост. През септември на същата година е награден с Железен кръст ІІ-ра степен. С идването на октомри 1915 г. фон Браухич бива преместен в щаба на 34-та пехотна дивизия (получава наградата Железен кръст І-ва степен). През май 1917 г. е награден с Рицарски кръст и мечове на Хоенцолерните, плюс още две отличия. Преди края на войната е възпроизведен в звание майор.
[редактиране] Между войните
След идването на Адолф Хитлер и нацистката партия на власт през 1933 г. в Германия, стартира провеждането на една милитаристична политика. Браухич е назначен за главнокомандващ на Източнопруския военен окръг. Неговата специалност е артилерията. През 1937 г. е назначен за командир на 4-а група армии.
Също като много други немски офицери, Браухич не харесва и се противопоставя на нацизма, но приветства нацистката политика на превъоръжаване и е впечатлен от личността на Хитлер. През февруари 1938 г., в разгара на Мюнхенската криза Браухич напуска жена си Елизабет след 28 години брак и иска да се ожени за Шарлот Шмит, красивата млада дъщеря на съдия от Силезия и ревностна привърженичка на нацистите. Хитлер отстъпва от принципите си против разводите и окуражава Браухич да се разведе и ожени отново, като дори му осигурява 80 000 райхсмарки, от които Браухич се нуждае, тъй като семейното състояние е на жена му. През същият месец е назначен за главнокомандващ на немската армия, пост на който заменя генерал Вернер фон Фрич, освободен поради скалъпени обвинения в хомосексуализъм.
Браухич негодува срещу растящата сила на СС, вярвайки, че те се опитват да заменят Вермахта като официалните въоръжени сили на Германия. Той има разногласия с Ерик Кох, гаулайтер на Източна Прусия и Хитлер трябва да се намеси, за да разреши спора.
Също като генерал Лудвиг Бек, Браухич се противопоставя на аншлуса на Австрия и присъединяването на Судетската област от Чехословакия, въпреки че не възразява на Хитлеровите планове за война. Остава безучастен, когато Бек го моли да убеди целия Генералния щаб да подаде оставка, ако Хитлер продължи с инвазията в Чехословакия.
През септември 1938 г., група офицери започват осъществяването на заговор против фюрера и неколкократно се опитват да убедят Браухич да го оглави, като главнокомандващ на Генералния щаб. Единственият отговор, който получават, е: „Аз лично няма да направя нищо, но няма и да спра никой.“. След провала, Браухич игнорира всички последвали молби от Бек и други офицери от заговора да използва армията, за да свали Хитлер от власт, преди Германия да е въвлечена в световна война.
[редактиране] Втора световна война
През ноември 1939 г., подтикнат от началника на Генералния щаб - Франц Халдер и други конспиратори, Браухич иска среща с Хитлер, опитвайки се да го убеди, че Германия никога няма да може да спечели продължителна война в Европа и да изостави завоевателните си планове. Фюрерът изпада в ярост и провежда на главнокомандващия тирада, изпълнена с нападки и оскърбления. По-късно, Хитлер свиква заседание на Генералния щаб, на което обявява, че до една година ще смаже Запада. Той също така тържествено се заклева, че ще унищожи духа на Зосен - заплаха, която хвърля Халдер в такъв ужас, че началникът на щаба принуждава конспираторите да се откажат от втори опит.
Браухич е произведен в чин фелдмаршал през 1940 г. и има ключова роля в блицкрига на Запад, преработвайки първоначалните планове за нападението над Франция. След завладяването ѝ, взима участие в разработването на плановете за операция Морски лъв - предвиденото нахлуване в Англия. Хитлер възнамерява да постави Браухич начело на инвазията[3]. Луфтвафе обаче, не успява да осигури необходимото въздушно превъзходство и плановете са изоставени.
Впоследствие Германия се обръща на изток и напада СССР през 1941 г. Неуспехът при Москва вбесява Хитлер. Нещата отиват още по-далеч за Браухич (който междувременно e претърпял сърдечен удар), тъй като е освободен от поста си на 19 декември. Прекарва годините до края на войната в ловна хижа в планините югоизточно от Прага.
[редактиране] Пленяване и смърт
След войната, Браухич е арестуван и обвинен във военни престъпления, но умира в Хамбург през 1948 г., преди да бъде даден ход на делото.[4]
Браухич е чичо на Манфред фон Браухич, пилот на „Сребърна стрела“ от отбора на Мерцедес-Бенц в Гран при, състезанията през 30-те години. Освен това той също така е почитател и на известния пруски фелдмаршал Хелмут фон Молтке-старши.
[редактиране] Дати на повишение и военна декорация
|
|
[редактиране] Източници
- ↑ general editor, I. C. B. Dear; consultant editor, M. R. D. Foot. и др. Oxford Companion to the Second World War. paperback. Oxford University Press, 2005. ISBN 0-1928-0666-1.
- ↑ Britannica entry on Von Brauchitsch. // Посетен на 2007-01-07.
- ↑ History Channel show Hitler's Britain
- ↑ Island farm site. // Посетен на 2007-01-06.
- April 1, 1940, Life
- Blitzkrieger, Time. September 25, 1939
[редактиране] Външни препратки
- Биографични данни на Валтер фон Браухич в руския сайт „Хронос“
- Досие в сайта „Axis Biographical Research“ (англ.)
- Биография на Валтер фон Браухич в немския сайта www.lexikon-der-wehrmacht.de (нем.)
- Биография на Валтер фон Браухич в немския сайта www.ritterkreuztraeger-1939-45.de (нем.)
- Кратки биографични справки в сайта на Германския исторически музей (нем.)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Walther von Brauchitsch“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
||||||||
|
||||||||||||||
