Хелмут фон Молтке Старши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хелмут фон Молтке Старши
Хелмут фон Молтке Старши
Фелдмаршал
Години на служба 1822—1888 г.
Прякор Молтке Старши
Служил на Flag of Prussia 1892-1918.svg Прусия
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски Сухопътни войски
Войни Германо-датска война
Австро-пруска война
Френско-пруска война
Отличия Голям кръст на Железния кръст
Pour le Mérite
Роден 26 октомври 1800
Пархим, Мекленбург
Починал 24 април 1891 (91 г.)
Берлин, Германска империя
Националност Flag of Prussia 1892-1918.svg Прус
Родства баща: Фридрих фон Молтке
племенник: Хелмут фон Молтке
Друга работа —

Хелмут Карл Бернард фон Молтке наричан още Молтке Старши (на немски: Helmuth Karl Bernhard von Moltke; 26 октомври 1800 - 24 април 1891) е пруски граф (1870), фелдмаршал (16 юни 1871), руски фелдмаршал (1872), военнен теоретик и един от носителите на ордена Голям кръст на Железния кръст.

Военното си образование придобива в кадетския корпус в Копенхаген, Дания. По-късно достига до длъжноста началник на генералния щаб на пруската армия. За 30 години той е познат като една от великите фигури на втората половина на 19 век и създател на нов, по-модерен метод за маневриране на армии на бойното поле. Той също е и един от основните главнокомандващи по време на Френско-пруската война. За него често се говори като „Молтке Старши“, за да се раграничава със своя племенник Хелмут Йохан Лудвиг фон Молтке, командвал германската армия в началото на Първата световна война.

В продължение на тридесет години като началник на генералния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке осъществява обединението на германските държави и превръща Германия във водеща сила. Негова е заслугата за модерната щабна система, за усъвършенстването на бързата мобилизация чрез железопътния транспорт, за по-доброто командване и контрол на военните операции чрез организацията на военните части и използването на телеграфа.

Подпис на Молтке Старши

Съдържание

[редактиране] Живот

Роден в Пархим, Мекленбург, в семейството на обеднял дребен пруски аристократ на 26 октомври 1800 г., Молтке започва военното си обучение в близката Кралска кадетска академия в Копенхаген. След завършването и служи за кратко в датски пехотен полк, но след едно посещение в Берлин през 1821 г. решава, че перспективите му за напредък в пруската армия са по-добри. Благодарение на родното си място и пруския произход на баща си, той получава назначение като лейтенант в 8-и пехотен полк.

Той прави добро впечатление, става известен с отличните си познания по военната доктрина и тактика. Но продължава да има финансови затруднения, и за да добави още малко пари към незначителната си заплата на военен започва да пише статии и да превежда вече публикувани съчинения. Само за година и половина в началото на 30-те години на XIX век. завършва превода на немски език на деветте това ма “Упадъкът и падането на Римската империя” на Гибън. По-късно Молтке отбелязва, че издателят така и не му платил изцяло превода, но знанията, получени в хода на работата, напълно си заслужавали труда.

[редактиране] Военен съветник в Османската империя

През първите десетина години като пруски офицер Молтке учи във военен колеж и служи няколко години в полка си, където продължава да се проявява като способен щабен офицер. През 1835 г. пътува до Турция като съветник на султан Махмуд II. Задачата му е само да помогне за модернизацията на турската армия, но през 1839 г. участва в кампанията на Хафиз паша срещу египтяните в Сирия. Турското командване обаче не се съобразява със съветите му и на 24 юни 1839 г. при Незиб, претърпява поражение и отстъпва. Молке лично приема командването на турската артилерия като прикрива отстъплението.

[редактиране] Началник на Генералния щаб

от ляво на дясно: Ото фон Бисмарк, Албрехт фон Роон и Хелмут фон Молтке
Членовете на Парламентарната група на Германската консервативна партия (от ляво на дясно): Рудолф Вихам, Ото фон Зайдвиц, Молтке Старши, Граф Конрад фон Клайст-Шменцин, Ото фон Хелдорф и Карл Густав Акерман.

Той се завръща в Прусия, написва книга за преживяното в Турция и тя става бестселър. През следващите две десетилетия продължава да работи усърдно в генералния щаб. Заслугите му като помощник на принц Фредерик, потушаването на кратък бунт през 1848 г., и постоянната му отлична работа му спечелват високата оценка и доверието на пруските управници. Продължава да напредва в йерархията, а дългогодишното му приятелство и вярност към пруския трон се възнаграждават през 1857 г., когато на 57-годишна възраст е назначен за началник на генералния щаб.

Издигането на Молтке е продължително и стабилно, но в същото време силата на Прусия намалява. Молтке е твърдо решен да върне военната и мощ и да я използва за обединението на Германската империя. За тази цел трябва да изгради политически съюзи и да направи армията по-ефективна. Той изгражда военнополитическия триумф включващ освен него Ото фон Бисмарк и военния министър Албрехт фон Роон, който постига много повече от целта, за която е създаден, преначертава картата на Европа и издига Германия до положението на най-голямата сила в района.

По-късно реорганизира армията въз основа на убеждението, че бъдещите войни ще се водят от големи войски, върху голяма площ. За постигане на по-голяма гъвкавост той разделя пруската армия на три части, поддържани от дирекция за железопътен транспорт. Планът на фелдмаршала предполага голяма постоянна армия от половин милион войници и два пъти повече резерви, които бързо да бъдат вкарани в действие. И действащата армия, и резервните части трябва да се придвижват с по добре развитата немска железопътна мрежа, по различни маршрути и да се събират в близост до очакваното място на сражението.

Вместо да провеждат фронтови атаки, Молтке обучава генералите си да нападат по фланговете, да обграждат врага като после да атакуват слабите им места, открити от разузнаването и посредством проучвателни нападения. Успехът му се дължи на гъвкавостта. Той не следва неотклонно първоначалните си планове и често изтъква, че няма план, който да просъществува повече от пет минути след сблъсъка с врага. За да управлява тези отделни армии, Молтке създава щаб, начело на който поставя възпитаник на военен колеж, който е подчинен единствено на него. Отделните части на щаба отговарят за невоенни дейности като например транспорта и снабдяването, подчинени на началник-щаба.

Използването на железниците, за бързо приидвижване на войските за съсредоточаване на силите и изненадване на врага води началото си от Американската гражданска война. Молтке изучава написаното за нея и изпраща наблюдатели в САЩ да я проучват. Те му осигуряват информация не само за използването на железниците, но и за приложението на телеграфа в командването на пръснати на широк фронт сили за бързо предаване на заповедите по време на бой. Макар, че нито придвижването с влакове, нито използването на телеграфа за военни цели са измислени от Молке, той усъвършенства приложението им като го превръща в истинска наука, организирайки транспортни и свързочни части, контролиращи и координиращи използването на тези ресурси.

През 1864 г. новата организация за подвижност, създадена от Молтке, макар и още едва въведена, доказва ефективността си, когато Прусия напада и разгромява Дания, в рамките на няколко седмици. Използвайки поуките от тази кратка война, Молтке продължава да усъвършенства армията и през 1866 г. напада Австрия. В първото сражение при Лангенсалца на 27-29 юни същата година той управлява армията си, като по телеграфа изпраща на командирите заповеди да обкръжат и унищожат Хановерската армия, наброяваща над 200,000 души. На 3 юли не успява да обкръжи изцяло австрийската войска при Кьонигграц, но остъпващите австрийци дават 45, 000 жертви срещу 10,000 пруски. Само седем седмици след началото на войната Австрия се предава и Прусия застава начело на така наречена Северна германска конфедерация. След като Прусия вече контролира Германия, съседна Франция с право започва да се чувства застрашена. След като поредица дипломатически ходове не успяват да запазят мира, Молтке бързо събира половин милионна армия и напада Франция. Преди французите да успеят да извършат мобилизация, пруската армия обкръжава и разгромява френската, при Седан на 1 септември и Мец на 27 октомври 1870 г., вземайки четвърт милион пленници. После обсажда Париж и принуждава французите да капитулират.

След тази победа Молтке получава графска титла, звание фелдмаршал и все още началник на генералния щаб до пенсионирането си през 1888 г. Победата му над французите е така категорична, а немската армия „толкова могъща“, че Молтке и неговата страна прекарват десетилетия в мир, защото никой не прави опит да оспори първенството им.

[редактиране] Фамилия

Замъкът Крайзау

Молтке умира на 90-годишна възраст на 24 април 1891 г. в Берлин. Племенникът му Хелмут Йохан фон Молтке наследява началството на генералния щаб, но след поражението на германците при Марна през Първата световна война е свален от този пост. Пра пра-племенникът му, също на име Хелмут, е екзекутиран през Втората световна война за участие в заговор за убийството на Адолф Хитлер.

Той успял да обедини Германия и да създаде организация както и военна традиция, които осигуряват германското господство през значителната част от XX век. Неговият модел на щаб, състоящ се от способни офицери, отговарящи за конкретни области (личен състав, оперативен отдел, тил), и до днес има широко разпространение.

[редактиране] Отличия

[редактиране] Творби

Герб на Граф фон Молтке
  • Zwei Freunde (Новела), 1827 г.
  • Briefe über die Zustände und Begebenheiten in der Türkei 1835–39. 1841 г. (В сборника: Unter dem Halbmond)
    • Нова селекция с уводна част на Макс Хорст: Briefe aus der Türkei, Алберт Ланген-Георг Мюлер Ферлаг, Мюнхен 1938 г.
  • Der russisch-türkische Feldzug 1828–29. 1845 г.
  • Briefe aus Russland. Берлин, Паетел 1877 г.
  • Wanderbuch : Handschriftl. Aufzeichnungen aus d. Reisetagebuch. Берлин, Паетел 1879 г.
  • Geschichte des Deutsch-Französischen Krieges von 1870–71. 1891 г.
  • Briefe an seine Braut und Frau. 1893 г.
  • Gesammelte Schriften und Denkwürdigkeiten. 1899 г.
  • Moltke. Aufzeichnungen, Briefe, Schriften, Reden. 1922 г.
  • Helmuth von Moltke (1800-1891)

[редактиране] Известни паметници

[редактиране] Галерия

  • Паметник на Молтке на площада Големи звезди в Берлин

  • Паметник на Молтке Старши, разположен на запад от паметника на кайзера Вилхелм

  • Паметник на Молтке в Бремен

  • Скулптора на Молтке в формата на крайъгален камък

  • Паметник на Молтке в родния му град Пархим

  • Победоносен паметник в Лайпциг

[редактиране] Източници

  1. ↑ www.twschwarzer.de/ek.htm
  2. ↑ Christian Zweng: Die Ritter des Ordens Pour le Mérite, 1740-1918, ISBN 3-7648-2503-0
Цитати

"100-те Най-влиятелни пълководци на всички времена" от Майкъл Ланинг

Библиография

[редактиране] Литература

  • Военные поучения. Оперативная подготовка к сражению. Пер. с нем. М., 1938;
  • История германо-французской войны 1870—1871 гг. Пер. с нем. М., 1937.
  • В сборнике Стратегия в трудах военных классиков. Т.II. — М.: Госвоениздат, 1926.
  • Фелдмаршал Граф Молтке

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Молтке Старши
?
Карл фон Рейхер		 → Началник на Генерален щаб на Германия
 (1857  – 1888)		 → Фелдмаршал
Алфред фон Валдерзе

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D1%83%D1%82_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%BA%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8&oldid=4637439“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици