Фердинанд Шьорнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фердинанд Шьорнер
Фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 183-L29176, Ferdinand Schörner.jpg
Информация
Години на служба 1911[1]- 1919; 1920 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания Група армии „Юг“
Група армии „Север“
Група армии „Център“
главнокомандващ ОКХ
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Орден „Pour le Mérite

Роден 12 юни 1892
Мюнхен, Германия
Починал 2 юли 1973 (81 г.)
Мюнхен, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис Ferdinand Schörner signature.svg
Портал  Портална икона   Втора световна война
Фердинанд Шьорнер в Общомедия

Фердинанд Шьорнер (на немски: Ferdinand Schörner) е немски генерал, а по-късно и фелдмаршал от Вермахта по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Роден е в Мюнхен, Бавария. През Първата световна война е повишен в лейтенант и е награден с Pour le Mérite за участието си с в австроунгарската/германска офанзива при Капорето, която за разбива италианските линии през есента на 1917 г. Между двете войни служи като щабен офицер и инструктор. Като военен инструктор той е един от отговорните за превръщането на Вафен-СС от полувоенна част до военните щурмоваци способни да се бият рамо до рамо с войските на Вермахта.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Шьорнер постига добри резултати по време на германската кампания в Полша, където командва 98-ми планински полк. По време на кампанията в Балканите командва 6-та планинска дивизия и е награден с Рицарски кръст за пробивът на известната линия Метаксас. Той остава на този пост до края на годината и участва в операция Барбароса. През 1942 г. поема командването на 19-ти планински корпус, част от германската армия във Финландия. Участва в неуспешната атака на Мурманск и последвалото патово положение. От този период е известната му фраза студът е нищо (на немски: Arktis ist nichts), която означава че атмосферните условия няма да повлияят на германските войници в Арктика.

Между ноември 1943 и януари 1944 г. командва 40-ти танков корпус на Източния фронт. През март 1944 г. е назначен за командир на група армии „А“, а през май на Група армии „Южна Украйна“. Първоначално твърди, че Севастопол може да бъде задържан дори да след превземането на Кримския полуостров, но след това убеждава Хитлер да оторизира отстъпление. Заповедта идва прекалено късно и германско-румънската 17-та армия претърпява сериозни загуби. По време на късната пролет на 1944 г. Шьорнер успява в серия защитни битки да стабилизира фронта на юг от Днестър в Румъния.

Шьорнер е повишен в ранг генералоберст през април 1944 г. През юли става командир на група армии Север, по-късно преименувана в група армии Курландия, където остава до януари 1945 г., след което командва група армии „Център“ защитаваща Чехословакия и горните притоци на река Одер. Той се превръща в любимец на високопоставени нацистки лидери като Йозеф Гьобелс, чийто дневник съдържа множество хвалебствия за Шьорнер (в периода март-април 1945 г.). На 4 април 1945 г. Шьорнер е повишен до звание фелдмаршал и в последното завещание на Хитлер е упоменат за главнокомандващ на сухопътните войски. Заема този пост до предаването на Третия райх на 8 май 1945 г. В действителност той продължава командването на своята група армии и поради липсата на щаб няма доловимо влияния през последните дни на райха.

На 7 май генерал Алфред Йодл, главнокомандващ на Вермахта започва преговори за предаването на всички германски части. В този момент последните новини от Шьорнер са от 2 май. Той докладва, че смята да си пробие път на запад и да се предаде с войските под негово командване на американците. На 8 май полковник от ОКВ е ескортиран през американските линии, за да се срещне с Шьорнер. Полковникът докладва, че Шьорнер е наредил на оперативното командване да наблюдава предаването, но не може да гарантира, че бъде изпълнено навсякъде.[2] По-късно този ден Шьорнер дезертира и отлита за Австрия, където е пленен от американците на 18 май.[3] Елементи от група армии „Център“ продължават да се съпротивляват, докато срещат превъзхождащите ги части на Червената армия изпратени да окупират Чехословакия по време на финалната Пражка офанзива. Това е последната част с размер на дивизия или по-голяма, която се предава (около 11 май 1945 г.).

Съдебен процес и престой в затвор[редактиране | edit source]

Шьорнер е арестуван през август 1951 г. от съветските власти по обвинения в заемане на висши военни постове в бившата германска армия, активно участие в подготовката и извършването на престъпна война срещу СССР в нарушение на международните закони и примирия. През февруари 1952 г. военният съвет на върховния съд на СССР го осъжда на 25 години затвор. Декрет на президиума на върховния съд от април 1952 г. намалява присъдата на дванайсет и половина години. Декрет от декември 1954 г. позволява да бъде предаден на властите на ГДР, които му позволяват да замине за Западна Германия през 1958 г. Там той е арестуват и съден за незаконни екзекуции на войници от германската армия обвинени в дезертьорство. Осъден е на четири години и половина затвор, които излежава. Освободен е през 1963 г. и живее скромен живот в Мюнхен до смъртта си през 1973 г. В края на 1960-те дава голямо интервю на италианския историк Марио Силвестри, което е насочено към неговата роля и действия по време на австро-германската офанзива при Капорето през Първата световна война, а не за службата му по време на Втората световна война.[4]

Критика[редактиране | edit source]

Германските ветерани критикуват Шьорнер за заповедта му от 1945 г. според, която всички войници зад фронтовата линия, които нямат подписани заповеди да бъдат разстрелвани без съд. Това е споменато в записките на Зигфрид Кнап на Ханс фон Лук. Шьорнер често е описван като много предан на Хитлер, което се потвърждава от назначението за главнокомандващ на сухопътните част след самоубийството на Хитлер. Освен това той не се колебае да подкрепи фантазиите на Хитлер, че основната цел на Червената армия ще бъде Прага, а не Берлин. Това води до допълнително отслабване на защитните линии край столицата.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) Duffy, Christopher (1993), Red Storm on the Reich. Cassell Military. ISBN 0306805057.
  • (англ.) Fraschka, Günther (1994). Knights of the Reich. Atglen, Pennsylvania: Schiffer Military/Aviation History. ISBN 0-88740-580-0.
  • (англ.) Knappe, Siegfried (1992). Soldat: Reflections of a German Soldier, 1936-1949. Dell Publi. ISBN 0440215269.
  • (нем.) Pickert, Wolfgang (1955). Vom Kuban nach Sewastopol - Flakartillerie im Verbund der 17. Armee - Die Wehrmacht im Kampf Band 7 (in German), Heidelberg: Scharnhorst-Buchkameradschaft
  • (нем.) Schaulen, Fritjof (2005). Eichenlaubträger 1940 - 1945 Zeitgeschichte in Farbe III Radusch - Zwernemann (in German). Selent, Germany: Pour le Mérite. ISBN 3-932381-22-X.
  • (нем.) Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 - 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
  • (англ.) Searle, Alaric (2003). Wehrmacht Generals, West German SOciety, and the Debate on Rearmament, 1949-1959. Praeger Pub.
  • (англ.) Trevor-Roper, Hugh, editor (1978). Final Entries 1945 The Diaries of Joseph Goebbels. New York: G. P. Putnam's Sons
  • (англ.) Williamson, Gordon (2006). Knight's Cross with Diamonds Recipients 1941-45. Osprey Publishing Ltd. ISBN 1-84176-644-5.
  • (англ.) Ziemke, Earl F. Battle for Berlin: end of the Third Reich

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Jason Pipes Биографии на германски офицери, Jason Pipes: Фердинанд Шьорнер - на сайта www.feldgrau.com
  2. Както много институции в Нацистка Германия контолът на армията е разделен между ОКВ и ОКХ. До 1945 г. ОКВ командва всички германски части на всички театри на бойните действия, с изключение на Източния фронт, който е под контролът на ОКХ, които отговарят пред Хитлер. По тази причина не е било ясно дали на 8 май Шьорнер е под командването на ОКВ или президент Карл Дьониц или канцлер фон Крозиг трябва да му заповядат да се предаде
  3. Ziemke Page 134
  4. V.K. Vinogradov and others, Hitler's Death, Chaucer Press 2005, 241. The quoted material is translated from Soviet documents by the authors.

Друга литература[редактиране | edit source]

  • Зимке, Ерл Ф. От Сталинград до Берлин
  • Зимке, Ерл Ф. Битка за Берлин: падението на Третия райх
  • Дъфи, Кристофър Червената буря в Райха
  • фон Лук, Ханс Танков командир
  • Кнапе, Зигфрид Солдат
  • Пикърт От Кубан до Севастопол - Зенитна артилерия, прикачена към 17-та армия.

Външни препратки[редактиране | edit source]