Валтер Неринг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валтер Неринг
Информация
Звание Генерал от танковите войски
Години на служба 1911 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение танкови войски
Командвания 18-та танкова дивизия
Немски африкански корпус
4-та танкова армия
1-ва танкова армия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 15 август 1892
Стрецин, Члухув
Починал 20 април 1983 (90 г.)
Дюселдорф, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война

Валтер Неринг (на немски: Walter Nehring) е немски генерал от времето на Втората световна война, известен с участието си в Африканския корпус.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Валтер Неринг в роден в Стрецин, Члухув (днешна Полша), Германска империя на 15 август 1892 г. Присъединява се към 152-ри пехотен полк като офицерски кадет през 1911 година. Служи в имперската армия през Първата световна война и през 1915 година е награден с орден Железен кръст.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След войната остава в армията и до започването на Втората световна война се издига до ранг полковник.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Валтер Неринг (дясно), Фриц Байерлайн (ляво) и Ервин Ромел (средата) по време на срещата преди атаката на Тобрук през април 1942 г.

По време на кампанията в Полша служи под командването на ген. Хайнц Гудериан. По-късно участва в операция „Барбароса“ и през юли 1941 г. е награден с отличието Рицарски кръст послучай участието си в боевете при град Борисов.

Африка (1942)[редактиране | edit source]

През май 1942 г. е издигнат в ранг генерал-лейтенант и поема командването над германските части в Африканския корпус и участва в битката при Алам Халфа (31 август - 7 септември, 1942 година), където е ранен по-време на въздушно нападение. След като се възстановява в Германия, на 16 ноември 1942 г. е изпратен обратно в Тунис, където му е поверено командването на германския контингент по време на туниската кампания. Той бързо организира германските и италианските части и три дни по-късно побеждава съюзническите сили при Меджез ел Баб и до края на месеца превзема Джедейда. Ген. Алберт Кеселринг е впечатлен от представянето на Неринг като военен командир, но не му допадат откровените забележки за проблемите, с които се сблъсква германската армия в Северна Африка. Считан за песимист, Неринг е заменен през декември 1942 г. от ген. Ханс Юрген фон Арним.

СССР (1944)[редактиране | edit source]

Следващото назначение на Неринг е в Съветския съюз, където поема командването 24-ти танков корпус. От юли до август 1944 година командва 4-та танкова армия. През януари 1945 година е награден с Мечове към Рицарския кръст. На 20 март поема командването от генерал Готард Хайнрици над 1-ва танкова армия.

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

Неринг се предава на съюзниците на 9 май 1945 година. След кратък период като военнопленник той е освободен и прекарва остатъка от живота си в Дюселдорф. Умира на 20 април 1983 г. в Дюселдорф, Германия.[1]

Военна декорация[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Berger, Florian. Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger, 2000. ISBN 3-9501307-0-5.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Berger 2000, p. 241.

Външни препратки[редактиране | edit source]