Валтер Неринг
| Валтер Неринг | ||||
| Години на служба | 1911 1918; 1919 - 1945 г. | |||
| Служил на | ||||
| Род войски | ||||
| Войск. поделение | танкови войски | |||
| Командвания | 18-та танкова дивизия Немски африкански корпус 4-та танкова армия 1-ва танкова армия |
|||
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|||
| Роден | 15 август 1892 Стрецин, Члухув |
|||
| Починал | 20 април 1983 (90 г.) Дюселдорф, Германия |
|||
| Националност | ||||
|
||||
Валтер Неринг (на немски: Walter Nehring) е немски генерал от времето на Втората световна война, известен с участието си в Африканския корпус.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране]
Валтер Неринг в роден в Стрецин, Члухув (днешна Полша), Германска империя на 15 август 1892 г. Присъединява се към 152-ри пехотен полк като офицерски кадет през 1911 година. Служи в имперската армия през Първата световна война и през 1915 година е награден с орден Железен кръст.
Междувоенен период[редактиране]
След войната остава в армията и до започването на Втората световна война се издига до ранг полковник.
Втора световна война[редактиране]
По време на кампанията в Полша служи под командването на ген. Хайнц Гудериан. По-късно участва в операция „Барбароса“ и през юли 1941 г. е награден с отличието Рицарски кръст послучай участието си в боевете при град Борисов.
Африка (1942)[редактиране]
През май 1942 г. е издигнат в ранг генерал-лейтенант и поема командването над германските части в Африканския корпус и участва в битката при Алам Халфа (31 август - 7 септември, 1942 година), където е ранен по-време на въздушно нападение. След като се възстановява в Германия, на 16 ноември 1942 г. е изпратен обратно в Тунис, където му е поверено командването на германския контингент по време на туниската кампания. Той бързо организира германските и италианските части и три дни по-късно побеждава съюзническите сили при Меджез ел Баб и до края на месеца превзема Джедейда. Ген. Алберт Кеселринг е впечатлен от представянето на Неринг като военен командир, но не му допадат откровените забележки за проблемите, с които се сблъсква германската армия в Северна Африка. Считан за песимист, Неринг е заменен през декември 1942 г. от ген. Ханс Юрген фон Арним.
СССР (1944)[редактиране]
Следващото назначение на Неринг е в Съветския съюз, където поема командването 24-ти танков корпус. От юли до август 1944 година командва 4-та танкова армия. През януари 1945 година е награден с Мечове към Рицарския кръст. На 20 март поема командването от генерал Готард Хайнрици над 1-ва танкова армия.
Пленяване и смърт[редактиране]
Неринг се предава на съюзниците на 9 май 1945 година. След кратък период като военнопленник той е освободен и прекарва остатъка от живота си в Дюселдорф. Умира на 20 април 1983 г. в Дюселдорф, Германия.[1]
Военна декорация[редактиране]
|
|
Използвана литература[редактиране]
Библиография[редактиране]
- (нем.) Berger, Florian. Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger, 2000. ISBN 3-9501307-0-5.
Източници[редактиране]
- ↑ Berger 2000, p. 241.
Външни препратки[редактиране]
- (нем.) Ген. В. Неринг в немския сайт - Lexikon der Wehrmacht