Смило фон Лютвиц
| Смило фон Лютвиц | ||||
| Години на служба | 1914 - 1945; 1957 - 1960 г. | |||
| Служил на | ||||
| Род войски | ||||
| Войск. поделение | танкови войски | |||
| Командвания | 9-та армия 26-та танкова дивизия |
|||
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|||
| Роден | 23 декември 1895 Страсбург, Франция |
|||
| Починал | 19 май 1975 (79 г.) Кобленц, Германия |
|||
| Националност | ||||
|
||||
Смило Фрайхер[2] фон Лютвиц (на немски: Smilo Freiherr von Lüttwitz) е немски офицер. В началото на кариерата си участва в Първата световна война. Става един от най-добрите командири на танкови части през Втората световна война. В същия период неговият по-известен братовчед Хайнрих фон Лютвиц командва 2-ра танкова дивизия и 47-ми танков корпус.[3]
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранен живот и Първа световна война (1914-1918) [редактиране]
Смило фон Лютвиц е роден на 23 декември 1895 г. в Страсбург, Франция. През 1914 г. постъпва в армията като офицерски кадет от пехотата и участва в Първата световна война.
Междувоенен период [редактиране]
След нея се присъединява към службата на Райхсвера и служи в корпусни подразделения. Между 1938 и 1940 г. служи като адютант в 15-ти моторизиран корпус.
Втора световна война (1939-1945) [редактиране]
Между 1940 и 1942 г. поема командването на 12-ти стрелкови полк, а по-късно същата година на 4-та стрелкова бригада. На 1 септември 1942 г. е издигнат в чин генерал-майор. В периода 1942-1944 г. командва 26-та танкова дивизия. На 1 октомври 1943 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант. През 1944 г. поема командването на 46-ти танков корпус. На 1 септември 1944 г. е издигнат в чин генерал от танковите войски. Между 1 септември 1944 г. и 17 януари 1945 г. командва 9-та армия на Източния фронт. За извършване на неоторизираната евакуация на Варшава е заменен от фелдмаршал Фердинанд Шьорнер. Въпреки това на 31 март 1945 г. получава командването на 85-ти корпус на Западния фронт и ръководи формацията до края на войната.[3]
Години след войната и смърт [редактиране]
В края на 1950-те е генерал-лейтенант и командир на 3-ти корпус от армията на Федерална република Германия. Умира през 1975 г.[3]
Военна декорация [редактиране]
- Германска „Пехотна щурмова значка“ (?)
- Германска „Значка за раняване“ (1914) - сребърна (?)
- Германски орден „Железен кръст“ (1914) - II-ра (?) и I-ва степен (?)
- Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) - II-ра (6 октомври 1939) и I-ва степен (27 май 1940)
- Германска Значка за раняване (1939, повторно) - златна (?)
- Орден „Германски кръст“ (1941) - златен (27 октомври 1941)
- Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
- Носител на Рицарски кръст (14 януари 1942)
- Носител на Дъбови листа № 426 (16 март 1944)
- Носител на Мечове № 76 (4 юли 1944)
- Упоменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (9 декември 1943)
- Рицар на правосъдието - орден на „Свети Йоан“ (?)
- Германски „Федерален кръст за заслуги“ (?)
- Американски орден „Легион за заслуги“ (?)
Използвана литература [редактиране]
Библиография [редактиране]
- (нем.) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
Бележки [редактиране]
- ↑ Генерал-лейтенант в след военния Бундесвер.
- ↑ Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса.
- ↑ а б в Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 188.
Външни препратки [редактиране]
В Общомедия има медийни файлове по темата Смило фон Лютвиц- Каталога на ГНБ съдържа литература от/за Смило фон Лютвиц
- (нем.) Ген. С. фон Лютвиц в немския сайт - Lexikon der Wehrmacht