Вернер фон Бломберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вернер фон Бломберг
Фелдмаршал
VonBlomberg.jpg
Информация
Години на служба 1908 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение пехотни войски
Командвания 1-ва пехотна дивизия
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Pour le Mérite

Роден 2 септември 1878
Щаргард, Германия
Починал 14 март 1946 (68 г.)
Нюрнберг, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Син: Аксел фон Бломберг
Подпис Von Blomberg Unterschrift.jpg
Портал  Портална икона   Втора световна война
Вернер фон Бломберг в Общомедия

Вернер Едуард Фриц фон Бломберг (на немски: Werner Eduard Fritz von Blomberg) (2 септември 1878 - † 14 март 1946) е немски фелдмаршал, райхсминстър на отбраната, между 1933 и 1938 г. и един от лидерите на немския Вермахт (до януари 1938 г.).

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | edit source]

Вернер Едуард Фриц фон Бломберг е роден в Щаргард, Померания на 2 септември 1878 г. Той е най-голямото момче от брака на подполковник Емил фон Бломберг и жена му Ема. Братята му загиват като офицери в Първата световна война. През 1894 г. Бломберг постъпва като кадет във военната школа в Грос-Лихтерфелд. Завършва я след 3 години. На 13 март 1897 г. получава чин лейтенант и е назначен в 73-ти пехотен полк. Следващите 7 години от живота си прекарва в пехотата. На 4 април 1904 г. се оженва за Шарлот Хелмих[1][2] , която през следващите двадесет години му ражда две момчета и три дъщери.

В мирно време издигането в кайзеровата армия става много бавно и Бломберг е произведен в чин оберлейтенант едва на 18 май 1907 г. Във военната академия постъпва през 1904 г. След като се дипломира през 1907 г. Бломберг постъпва в генералния щаб.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

След началото на Първата световна война Бломберг е зачислен към 19-та резервна дивизия в качеството на офицер от генералния щаб. В службата си на Западния фронт се отличава при планирането и организирането на някои операции, за което е награден с орден "Pour le Mérite" ("За заслуги"). След това продължава службата си пак като офицер от щаба в 18-ти резервен корпус (1916-1917) и 7-ма армия (1917-1919). По време на войната получава рана от стрелбата на френската артилерия, когато напуска блиндажа по-рано от необходимото. През 1916 г. Бломберг получава званието майор и военната му кариера е обезпечена, въпреки капитулацията на Германия през ноември 1918 г.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

През 1920 г. Бломберг е назначен за началник-щаб на бригада разположена в Дьобериц, а през 1921 г. началник-щаб на военния окръг около Щутгарт. През 1925 г. е назначен от генерал Ханс фон Зект за началник на боевата подготовка на армията. През 1927 г. Бломберг е повишен до генерал-майор и началник на отдел военни кадри. През 1929 г. след спор с влиятелния генерал Курт фон Шлайхер е премахнат от поста и е назначен за военен командир на Източна Прусия.

През 1933 г. е назначен за министър на отбраната в правителството на Адолф Хитлер. Става един от най-големите му последователи, и по тази причина получава прякора гумения лъв от други военни, които не споделят ентусиазма му по Хитлер. Като министър на отбраната работи в посока разширяване и подсилване на армията. През 1933 г. е повишен в генерал-полковник. През 1934 г. окуражава Хитлер да пречупи СА, лидерът ѝ Ернст Рьом и техните последователи, тъй като счита че те представляват сериозна опасност за армията. Одобрява и участва в нощта на дългите ножове.

През същата година, след смъртта на президента Паул фон Хинденбург, лично нарежда на всички войници от армията да се закълнат във вярност не към народа и отечеството (на немски: Volk and Fatherland), а към новия президент и фюрер Адолф Хитлер, което се оказва съдбоносно решение ако се съди по ограниченото противопоставяне срещу Хитлер (заговор от 20 юли и др.)

Флагове на имперското министерство на отбраната[редактиране | edit source]
Бломберг, Хитлер и Хинденбург, 21 март 1933 г.

През 1935 г. министерството на отбраната е преименувано в министерство на войната, Бломберг става министър на войната и главнокомандващ на армията. През 1936 г. става първият фелдмаршал назначен от Хитлер.

Позицията, която заема, на най-влиятелен човек в армията го отчуждава от Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер, които кроят планове да го изместят. След меморандумът Хосбах от събрание проведено през ноември 1937 г., Хитлер е недоволен от него. През януари 1938 г. Бломберг вече 60 годишен се жени за Ерна Грун (наричана понякога Ева или Маргарете), 26 годишна машинописка. Полицейски офицер открива, че Грун е бивша проститутка с криминално досие и докладва в Гестапо и на Гьоринг, който преди това е кум на сватбата. Гьоринг уведомява Хитлер, който също е бил кум на сватбата, и вторият нарежда на Бломберг да анулира брака, за да предотврати скандала и запази целостта на армията. Бломберг отказва и подава оставка от всички постове на 27 януари 1938 г., когато Гьоринг го заплашва да даде публичност на миналото на жена му.

Няколко дни по-късно Гьоринг и Химлер обвиняват главнокомандващия Вернер фон Фрич, че е хомосексуалист. Хитлер използва това, за да извърши преустройство на Вермахта. По-късно Фрич е оправдан, а събитията стават известни като афера Бломберг-Фрич.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Когато войната избухва през 1939 г. Бломберг пише писмо до Хитлер с молба да бъде назначен отново на действителна служба. Бломберг намеква, че е готов дори да поеме пост, който не съответства на високия му ранг. За Фюрера е добре известно, че висшия генералитет не храни добри чувства към бившия райхсминистър, и по косвен път му казва, че не може да го назначи на служба, ако не се разведе. Бломберг избира Грун пред армията.

Синовете на Бломберг - Алекс и Хенинг - загиват във войната. Военните се държат на дистанция от него дори на процеса в Нюрнберг. Там Бломберг заявява:

До 1938-1939 г. немските генерали не са в опозиция на Хитлер. За това няма никакви причини, защото той постига резултати, които те сами желаят.

—Вернер фон Бломберг

Бломберг умира от рак на 14 март 1946 г. в Нюрнберг, където е под американска стража. Погребан е без церемонии в безименен гроб. По-късно останките му са кремирани и погребани близо до Бад-Висзее. От него остават мемоари, които обаче никое издателство не се наема да публикува, защото са без историческа стойност.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Ian Kershaw: Hitler. 1936–1945. Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 2000, ISBN 3-421-05132-1.
  • (нем.) Фриц Тобиас, Karl-Heinz Janßen: Der Sturz der Generäle. Hitler und die Blomberg-Fritsch-Krise 1938, C. H. Beck, München 1994. ISBN 3-406-38109-X
  • (нем.) Kirstin A. Schäfer: Werner von Blomberg – Hitlers erster Feldmarschall, Paderborn 2006. ISBN 3-506-71391-4
  • (нем.) Samuel W. Mitcham Jr.: Generalfeldmarschall Werner von Blomberg, in: Gerd R. Ueberschär [Hrsg.]: Hitlers militärische Elite, Bd. 1, Primus Verlag, Darmstadt 1998. ISBN 3-89678-083-2, Seite 28–36

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Barnett, Correlli; Barnett, Corelli. Hitler's Generals. Grove Press, 1989. с. 131.
  2. Kirstin A. Schäfer. Werner von Blomberg: Hitlers erster Feldmarschall : eine Biographie. Schöningh, 2006. с. 22.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Георг Вецел началник-щаб на армията (1919 – 1933) Курт фон Хамерщайн-Екворд