Герд фон Рундщет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герд фон Рундщет
Фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 146-1987-047-20, Gerd v. Rundstedt.jpg
Информация
Години на служба 1892 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение сухопътни войски
Командвания Група армии „Юг“
Група армии „Б“
Група армии „Г“
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 12 декември 1875
Ашерслебен, Германия
Починал 24 февруари 1953 (78 г.)
Хановер, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Герд фон Рундщет в Общомедия

Карл Рудолф Герд фон Рундщет (на немски: Karl Rudolf Gerd von Rundstedt) (12 декември 1875 - † 24 февруари 1953) е немски фелдмаршал, командир на група армии „Юг“ - на германо-съветския фронт и главнокомандващ на Запада, един от най-опитните и способни генерали и носител на Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1919)[редактиране | edit source]

Карл Рудолф Герд фон Рундщет е роден на 12 декември 1875 г. в Ашерслебен, недалеч от Хале,, Германска империя, в старо юнкерско семейство от Мекленбург. За пръв път за предците му се споменава в средновековни хроники от 1109 г. Бащата на Рундщедт е генерал-майор. Герд постъпва в начално военно училище в Ораниенщайн през 1888 г., на дванадесетгодишна възраст. На 3 март 1892 г. започва служба в армията в 83-ти (2-ри Планинско-Елзаски) пехотен полк в Касел в качеството на кандидат за офицерско звание, а през следващата година получава звание младши лейтенант.

До получаване на звание старши лейтенант и в навечерието на постъпване във военна академия през 1902 г. за подготовка за работа в Генералния щаб Рундщедт служи като батальонен и полкови адютант. През същата година се жени за Луизе фон Хетц, дъщеря на майор от запаса. Ражда им се син, впоследствие нарушил семейната традиция и станал историк. Д-р фон Рундщедт, лейтенант от резерва, по време на Втората световна война служи като адютант на своя баща.

След получаването на червен лампаз на офицер от генералния щаб Герд фон Рундщедт три години служи в генералния щаб в Берлин (1907-1910) и две години в щаба на 11-ти корпус (1910-1912), след което е назначен в 171-ви пехотен полк в качеството на ротен командир (1912-1914). Първите месеци на Първата световна война прекарва като представител на ген-щаба в 22-ра резервна дивизия, участва в битката при Марна и в края на ноември 1914 г. получава звание майор. В края на 1914 г. Рундщедт е въведен в състава на военната администрация на Антверпен, но още през пролетта на следващата година с дивизията си е прехвърлен на германо-съветския фронт, където участва в настъплението към река Нарев в Русия. В края на годината го назначават за офицер в органите на окупационните власти в Полша.

През 1916 г. майор фон Рундщедт е изпратен в Унгария в качеството на началник на щаба на корпус. В началото на 1917 г. той извършва кратко делово пътуване в Турция за запознаване с работата на турския генерален щаб. Есента на същата година се завръща на северния участък на германо-съветския фронт в качеството на началник-щаб на 53-ти корпус и взема участие в боевете на Чудското езеро. През 1918 г. е изпратен във Франция като началник-щаб на 15-ти корпус. На този пост във Франция го заварва и края на войната.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

Герд фон Рундщет (вдясно) и Адолф Хитлер, по време на издигането му за полкови началник на Райхсканцеларията.

След края на войната Рундщет е назначен за командващ на 100,000-на армия. През 1920 г. получава званието оберстлойтенант, през 1923 г. - оберст, през 1927 г. - генерал-майор, през 1929 г. - генерал-лейтенант, през 1932 г. - генерал от пехотата и командването на 3-та пехотна дивизия. През 1938 г. година напуска армията.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

През септември 1939 г., с започването на Втората световна война фон Рундщет е призован в армията отново, като е назначен за главнокомандващ на група армии „Юг“, с която провежда успешна кампания, нанасяйки основният удар срещу Полша. На 28 септември 1939 г. армията на фон Рундщет влиза победоносно във Варшава, а на 30 септември с.г. е награден с орден Рицарски кръст.

Участва в планирането на инвазията в Западна Европа, на 20 октомври 1939 г. армията на Рундщет влиза в състава на новосформираната група армии „А“, за действия срещу Франция. Плана за нападението срещу Франция е разработен от началник-щаба на фон Рундщет - фелдмаршал Ерих фон Манщайн. Армията на фон Рундщет нанася основния удар срещу френската армия, като под негово командване са две танкови, три моторизирани и 35 пехотни дивизии. След превземането на Франция за кратко време е главнокомандващ на Запада.

Операция „Барбароса“[редактиране | edit source]

На 22 април 1941 г. оглавява т.н. „Щаб на участък Силезия“ — под това название с цел опазване на военната тайна е скривано името на група армии „Юг“, предназначена за инвазията в СССР. Включва се в кампанията срещу СССР от първия ден на военните действия. В състава на група армии „Юг“ влизат: 1-ви танков корпус (генерал Евалд фон Клайст), 6-та (генерал фон Райхенау), 17-та (генерал Г. фон Щюлпнагел), 11-та (генерал Ото фон Шоберт) армия, а също така румънските 3-та и 4-та армия.

Голяма част от армията на фон Рундщет се състои от немоторизирана пехота и в началото придвижването на групата армии не е много голямо, отстъпвайки по успехи на група армии „Център“. На съветско-румънската граница неговата войска взима в плен около 150,000 души, при Уман унищожава съветските 6-та, 8-ма и 12-та армия. През септември войските му, подсилени от части от група армии „Център“, обкръжават съветските войски край Киев, взимайки в плен около 667,000 души. След това превземат Кримския полуостров.

В началото на ноември 1941 г. войските на фон Рундщет превземат цяла Украйна, Крим и Донбас, след което предлага на главното командване спиране на настъплението. Адолф Хитлер настоява за продължаване на настъплението в посока Ростов на Дон. Ростов е превзет, но в края на ноември съветските войски започват контранастъпление, и на 28 ноември 1941 г. фон Рундщет започва общо отстъпление. На 30 ноември Хитлер издава заповед да се „държат на всяка цена“, на което фон Рундщет отговаря, че това е „безумие“ и в същия ден е заменен от фелдмаршал Валтер фон Райхенау.

Командвания на германо-френския фронт (1942-1945)[редактиране | edit source]

На 1 март 1942 г. е назначен за командващ на Запада и командващ група армии „Д“. В състава на групата армии влизали 1-ва (генерал И. Бласковиц), 15-та (генерал Хайнрих фон Фитингхоф) и 7-ма (ген. Ф. Долман), намиращи се френското и белгийско крайбрежие, а също така и в Западна Германия. Предприема крути мерки за отстояване на евентуален десант през Ламанша и подготовка на отбранителните съоръжения. В момента на началото на Десанта в Нормандия на съюзниците на 6 юни 1944 г., в подчинение на фон Рундщет се намират: група армии „Б“ (фелдмаршал Ервин Ромел) и група армии „Г“ (ген. Бласковиц), танкова група „Запад“ (ген. барон фон Швепенбург) и 1-ва парашутна армия (ген. К. Щудент). В отсъствието на Ромел, фон Рундщет поема командването на всички войски и опитва да изпълни плана на Ромел. Не успява да започне контранастъпление преди 9 юни и плана е провален. На 1 юли съобщава на главнокомандващия фелдмаршал Вилхелм Кайтел за провала на контраатаката. на 2 юли в щаба на фон Рундщет пристига полковник Г. Боргман със съобщение за награждаването му с Рицарски кръст с дъбови листа и отстраняването от командването.

След провала на покушението срещу Хитлер на 20 юли 1944 г., фон Рундщет е председател на съда на честа, по решението на който от армията са изгонени много офицери. На 4 септември фон Рундщет е призован за трети път в редиците на Вермахта, и е назначен за командващ на герамно-френския фронт и командващ на група армии „Д“ (щаб-квартира в Кобленц, Германия). В същото време на фронта настъпва период на временна стабилизация и фон Рундщет със всички сили убеждава фюрера за подготовката и реконструкцията на Линията „Зигфрид“. На 8 ноември 1944 г. войските на съюзниците започват настъпление против група армии „Г“ на генерал Херман Балк, но фон Рундщет успява да удържи атаките, без да използва танковите резерви. На 17 ноември главнокомандващия на Запада започва подготовка за контраатака, наречена Арденска офанзива, поверявайки командването в този участък на фелдмаршал Валтер Модел. На 16 декември офанзивата започва, а на 24 декември фон Рундщет иска разрешение да прекрати настъплението поради липса на провизии, муниции и горива, но получава отказ. На 9 януари 1945 г. операцията приключва с неуспех и 6-та СС танкова армия е изпратена на герамно-съветския фронт.

Подсъдим в Нюрнбергските процеси

На 18 февруари 1945 г. е награден с Рицарски кръст с дъбови листа и мечове. На 20 февруари съюзниците пробиват линията „Зигфрид“ и фон Рундщет оттегля войските си зад Рейн. На 9 март е заменен от фелдмаршал Алберт Кеселринг.

Следвоенни години[редактиране | edit source]

Пленен е на 1 май 1945 г. от американската 36-та пехотна дивизия. Претърпява втори сърдечен удар и е преместен в британски затвор.[1] Британците имат желание да го подведат под отговорност за военни престъпления, но неговото тежко здравословно състояние и факта, че никога не е бил член на Националсоциалистическата партия и е изпълнявал само стриктно заповеди, карат британците да го освободят през 1948 г. До своята смърт, през 1953 г. живее в Хановер. Умира от сърдечен пристъп.

Семейство[редактиране | edit source]

През януари 1902 г. фон Рундщет се жени за Луизе фон Хетц (починала през 1952 г.), двамата имат един син - Ханс Герд фон Рундщет (1903-1948).

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) Günther Blumentritt: Von Rundstedt: The Soldier and the Man. 1952
  • (англ.) Charles Messenger: The last Prussian. A biography of field marshal Gerd von Rundstedt. Brassey's (UK), London, Oxford et. al. 1991, ISBN 0-08-036707-0
  • (нем.) Detlef Vogel: Generalfeldmarschall Gerd von Rundstedt. In: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. Von den Anfängen des Regimes bis Kriegsbeginn. Band 1. Primus Verlag, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-083-2, Seite 223-233
  • (нем.) Rudolf Günter Huber: Gerd von Rundstedt. Sein Leben und Wirken im Spannungsfeld gesellschaftlicher Einflüsse und persönlicher Standortbestimmung. Peter Lang Verlag, Frankfurt am Main 2004, ISBN 3-631-51933-8
  • (нем.) Johannes Hürter: Hitlers Heerführer. Die deutschen Oberbefehlshaber im Krieg gegen die Sowjetunion 1941/42. Oldenbourg, München 2006, ISBN 978-3-486-58341-0
    • darin: Gerd von Rundstedt (Biogramm), S. 656 f.
  • (нем.) Michael Schadewitz: Zwischen Ritterkreuz und Galgen. Skorzenys Geheimunternehmen Greif in Hitlers Ardennenoffensive 1944/45. Helios-Verlag, Aachen 2007, ISBN 978-3-938208-48-9

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Der „Reichenau-Befehl“: „Das Verhalten der Truppe im Ostraum“, NS-Archiv.de

Външни препратки[редактиране | edit source]