Йоханес Бласковиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоханес Албрехт Бласковиц
немски генерал
Johannes Blaskowitz

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1901 – 1918; 1920; – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Командвания8-а армия
9-а армия
1-ва армия
Група армии „Г“
Група армии „Х“
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГермански кръст
Рицарски кръст с дъбови
листа и мечове

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
5 февруари 1948 г. (64 г.)
РодстваБаща: Херман Бласковиц
(протестантски пастор)
Йоханес Албрехт Бласковиц в Общомедия

Йоханес Албрехт Бласковиц (на немски: Johannes Blaskowitz) (1883 – 1948) е германски офицер, служил през Първата и Втората световна война, генерал-полковник и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Бласковиц е роден на 10 юли 1883 г. в Патерсвалд, Вехлау (днешна Калининградска област) в семейството на лутеранския пастор Херман Бласковиц. От 1894 г. се присъединява към Кошалинското кадетско училище, а малко след това е приет в училище в Лихтерфелд, Берлин. През 1901 г. стартира военната си кариера като офицерски кандидат, от 18-и пехотен полк „Фон Гролман“, разположен в Острода, Източна Прусия.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната служи на Източния и Западния фронт, както и в Генералния щаб на армията. Малко преди края ѝ е издигнат до пехотен командир и награден с Железен кръст II и I степен, Ордена на „Хоенцолерните“ – с мечове, и Значка за раняване.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

Службата му през Първата световна война, му осигурява значително място в следвоенния Райхсвер по време на Ваймарското управление. След като нацистите поемат властта по-късно, отношението му към насилието и властта им става безразлично, като смята, че въоръжените сили трябва да бъдат „политическо-неутрални“.

От 1939 г. командва германските части във вече окупираните Австрия и Чехословакия, за което е повишен в чин генерал от пехотата и назначен за командир на 8-а армия – точно преди избухването на Втората световна война.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началния етап на Полската кампания неговата армия участва в Бзурската битка и Обсадата на Варшава, за което на 20 октомври 1939 г. е награден с Рицарски кръст (Ritterkreuz Des Eisernen Kreuzes), повишен до звание генерал-полковник и зачислен към главното командване на източния фронт.

Като военен от старата школа, Бласковиц често следи контрола на хората под негово командване, отношенията им с цивилното население и остава възмутен от зверствата, извършвани от СС и айнзацгрупите срещу евреите. Между ноември 1939 и февруари 1940 г. дори пише няколко доклада до Върховното командване, в които описва подробно жестокостите на СС в Полша и тяхното нагло отношение, въздействащо върху войниците на Вермахта. Въпреки това, неговите протести не водят до осъждане на подобни поведения, а само му печелят вражда с лидерите на СС Ханс Франк, Райнхард Хайдрих, Хайнрих Химлер и дори от Адолф Хитлер, а началникът на щаба Алфред Йодл ги определя като наивни и „ненужни“.

През май 1940 г. е командир на 9-а армия, с която взима участие в сраженията по френската граница. След това е зачислен към резерва на армията, а от октомври същата година поема командването на 1-ва армия, разположена в Северна Франция. На 18 ноември главнокомандващият армията фон Браухич изпраща първия мемоариум, адресиран до Хитлер, с който започва и тирадата на Бласковиц, денонсирана за загриженоста на справедливия процес като „детински“ и показващ презрението си към „Спасението на армията“. В резултат на това се озовава в черния списък на Хитлер,[1] за което е освободен от командния си пост, на 29 май 1940 г.

4 г. по-късно е привикан отново в армията, като поема командването на група армии „Г“, с която се сражава в Елзас, Франция. През октомври същата година е награден с Дъбовите листа (№ 640) към Рицарския кръст. С идването на април 1945 г. е назначен за главнокомандващ на войските в Нидерландия, където си извоюва отличието Мечове (№ 146) към Рицарския кръст с дъбовите листа.

На 5 май е взет в плен от съюзническите сили.

Нюрнбергски процеси и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Обвинен е от Нюренбергския процес във военни престъпления, но се самоубива в затвора през 1948 г.

Военни отличия[редактиране | редактиране на кода]

2 октомври 1939 г.
Фелдмаршал Рундщет и генерал Бласковиц на Варшавския парад
  • Железен кръст (1914)
    • II степен (2 март 1914)
    • I степен (2 март 1915)
  • „Орден Церигенски лъв“ III степен с мечове (Баден, 1915)
  • Австро-унгарски „Орден за военни заслуги“ – III степен с военна декорация (10 февруари 1916)
  • Баварски „Орден за военни заслуги“ IV степен с мечове (15 май 1916)
  • Кръст на „Фридрих-Аугуст“ на княжество Олденбург II степен (26 май 1916)
  • Кръст на „Фридрих-Аугуст“ на княжество Олденбург I степен (26 май 1916)
  • „Орден за военни заслуги“ на „Вилхелм фон Брауншвайг“ II степен (4 юни 1916)
  • Турска Галиполска звезда на Османската империя (11 юни 1917)
  • „Орден на Хоенцолерните“ с Рицарски кръст и мечове (Прусия, 1 септември 1917)
  • Кръст на честта (10 ноември 1934)
  • Споменателен медал от 1 октомври 1938
  • Закопчалка към Железния кръст
    • II степен (11 септември 1939)
    • I степен (11 септември 1939)
  • Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
    • Носител на Рицарски кръст (№ 1) на 30 септември 1939 г.
    • Носител на Дъбови листа (№ 640) на 29 октомври 1944 г.
    • Носител на Мечове (№ 146) на 25 април 1945 г.
  • Упоменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (27 септември 1939)

Източник на Вермахтберихт[редактиране | редактиране на кода]

Дата Оригинален текст на немски език Превод на български
27 септември 1939 Der Oberbefehlshaber des Heeres hat den General Blaskowitz beauftragt, die Übergabeverhandlungen zu führen.[2]

Главнокомандващия армията инструктира генерал Бласковиц да води преговорите по капитулацията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Martin Kitchen. The Cambridge Illustrated History of Germany: Cambridge University Press 1996 ISBN 0-521-45341-0
  2. Die Wehrmachtberichte 1939 – 1945 Band 1, p. 40.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Richard Giziowski. The Enigma of General Blaskowitz. – New York, NY: Hippocrene Books Inc., 1996. – 532 p. – ISBN 0-7818-0503-1
  • Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945. – 2. – Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. – 224 p. – (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). – ISBN 3-8118-1408-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бласковиц, Йоханнес“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Военен пост
Предшественик
8-а армия
(1 септември 1939 – 20 октомври 1939)
Приемник
Gen. der Infanterie
Ото Вьолер
Предшественик
9-а армия
(15 май 1940 – 29 май 1940)
Приемник
Gen. der Infanterie Адолф Щраус
Предшественик
Feldmarschall
Ервин фон Вицлебен
1-ва армия
(24 октомври 1940 – 2 май 1944)
Приемник
Gen. der Panzertruppen
Йоахим Лемелсен
Предшественик
Група армии „Г“
(8 май 1944 – 20 септември 1944)
Приемник
Gen. der Panzertruppen
Херман Балк
Предшественик
Gen. der Panzertruppen
Херман Балк
Група армии „Г“
(24 декември 1944 – 29 януари 1945)
Приемник
Gen. oberst
Паул Хаусер
Предшественик
Gen. oberst
Курт Щудент
Група армии „Х“
(30 януари 1945 – 15 април 1945)
Приемник
Feldmarschall
Ернст Буш