Феликс Щайнер
| Феликс Щайнер | |
|---|---|
| 23 май 1896 – 12 май 1966 | |
 |
|
| Място на раждане | Щалупьонен, Източна Прусия, Германска империя |
| Място на смърт | Мюнхен, Германия |
| Служил на |  Германска империя(до 1918) Ваймарска република(до 1933).svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Години на служба | 1914 - 1945 |
| Звание | СС-Обергрупенфюрер и Генерал от Вафен-СС |
| Войсково поделение | Вафен-СС |
| Командвания | СС-Щандарте „Дойчланд“ Сс-моторизирана дивизия „Германия“ 5-та СС танкова дивизия Викинг III (германски) танков корпус |
| Битки | Първа световна война
|
| Отличия | Железен кръст I степен Железен кръст II степен Рицарски кръст с дъбови листа, мечове |
Феликс Мартин Юлиус Щайнер (на немски: Felix Martin Julius Steiner) е германски офицер, СС-обергрупенфюрер, генерал от Вафен-СС, командващ на 5-та СС танкова дивизия Викинг и 3-ти танков корпус, по време на Втората световна война.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 23 май 1896 година в Щалупьонен, (днес Нестеров, Калининградска област, Русия), Източна Прусия. Завършва средно училище в град Кьонигсберг.
[редактиране] Първа Световна война и междувоенни години
Постъпва в германската имперска армия през 1914 година, присъединявайки се като кадет в Пруският офицерски корпус.
Воюва на Източния фронт, по време на Първата световна война, но е тежко ранен при инвазията в Литва и почти две години се лекува. Награден е с Железен кръст I и II степен. Напуска армията с чин оберлейтетант.
В следвоенните години е командир на доброволческите отряди „Фрейкорпс“ в град Мамел, Източна Прусия (днешна Литва). През 1922 година отново се присъединява към армията, а през 1933 година е произведен в чин майор.
През 1934 година става член на НСДАП и СА, за кратко разработва тренировъчна програма за тактики и обучение на СС формированията, чийто член става през 1935 година.
След повторното въвеждане на задължителната военна служба в Германия, постъпва на служба в СС частите с чин щумбанфюрер, поемайки командването на батальон, част от СС полк „Дойчланд“. Само след година е повишен в чин СС щандартенфюрер и поема командването на полка. В навечерието на Втората световна война е произведен в чин СС оберфюрер.
[редактиране] Втора световна война
Участва в Инвазията в Полша и окупацията на чешката Судетска област. През 1940 година участва в Френската кампания, където за проявена храброст и войнски заслуги е награден с Рицарски кръст.
След началото на войната, СС Райхсфюрер Хайнрих Химлер го натоварва със задачата да създаде и командва новото доброволческо военно формирование на СС-дивизия „Викинг“ (по-късно наречена 5-та СС танкова дивизия Викинг).
Дивизията е формирана през 1941 година от СС полковете „Нордланд“ и „Вестланд“. В дивизия „Викинг“ воюват чуждестранни доброволци, от както били наричани на нацистки жаргон - „расово приемливи народи“ (фламандци, холандци, валони, датчани, норвежци и финланци). Въпреки това, чужденците съставят 10 % от личния състав на дивизията (1000 от 11000). „Викинг“ била първата Вафен-СС част, включваща в състава си чужденци. Начело на дивизията е в Битката за Кавказ и овладяването на Кавказките нефтени полета.
През 1943 година е назначен за командващ на III-ти Германски СС танков корпус. Начело на корпуса участва в бойни действия на Източния фронт. След военните действия при „Курланския котел“, корпуса понася тежки загуби и численният му състав намалява драстично и в началото на 1945 година е трансформиран като част от новосъздадената група армии „Висла“, командвана лично то Химлер. През февруари 1945 година Химлер поставя за командващ на 11-армия Щайнер, но на 5 март с.г. е заменен от генерал Валтер Лухт.
На 21 април 1945 година, по нареждане на Адолф Хитлер е създадена армейска група Щайнер (Armeeabteilung Steiner), командвана от Феликс Щайнер, на която фюрерът нарежда да нанесе контраудар по руските войски в района на южните предградия на Берлин и да пробие обръча на Първи беларуски фронт, командван от маршал Георгий Жуков. Според нарежданията на Хитлер, Щайнер прави пробив в северния фланг на Червената армия като в същото време генерал Теодор Бусе и неговата армия да хванат „в клещи“ съветските войски.[1]
В Битката за Берлин, на 22 април 1945 година, Хитлер нарежда на своите генерали да се бият докрай, след което да се самоубият[2][3].
Щайнер отказва да изпълни заповедта и изтегля частите си в западна посока.
На 3 май се предава на съюзническите войски.
[редактиране] Следвоенни години
След пленяването му от съюзниците е включен в списъка за обвиняемите в Нюрнбергския процес, но малко по-късно е изваден от списъка.
Пише мемоари и книги за войната.
Умира на 17 май 1966 година в Мюнхен.
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
[редактиране] Източници
- ↑ Gordon Williamson - The SS: Hitler's Instrument of Terror: The Full Story From Street Fighters to the Waffen-SS - Motorbooks International, (March 1994), ISBN 0879389052, ISBN 978-0879389055.
- ↑ Ziemke, Earl F. Battle For Berlin: End Of The Third Reich, NY: Ballantine Books, London: Macdomald & Co, 1969
- ↑ Antony Beevor -Berlin: The Downfall 1945, Penguin Books, 2002, ISBN 0-670-88695-5
