Феликс Щайнер
| Феликс Щайнер | ||||
 |
||||
| Години на служба | 1914 - 1918; 1919 - 1945 г. | |||
| Служил на |  Германска империя.svg){kind=small} Ваймарска република.svg){kind=small} Нацистка Германия |
|||
| Род войски |  Райхсхер (1918).svg){kind=small} Райхсвер (1932) Вафен-СС (1945) |
|||
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|||
| Роден | 23 май 1896 Щалупьонен, Прусия |
|||
| Починал | 12 май 1966 г. (на 70 г.) Мюнхен, Германия |
|||
| Националност | Германец |
|||
|
||||
Феликс Мартин Юлиус Щайнер (на немски: Felix Martin Julius Steiner) е немски офицер, СС-обергрупенфюрер, генерал от войските на Вафен-СС и командващ на 5-та СС танкова дивизия „Викинг“ и 3-ти СС танков корпус, по време на Втората световна война (1939-1945).
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранен живот и Първа Световна война (1914-1918) [редактиране]
Роден е на 23 май 1896 година в Щалупьонен, (днес Нестеров, Калининградска област, Русия), Източна Прусия. Завършва средно училище в град Кьонигсберг.
Постъпва в германската имперска армия през 1914 година, присъединявайки се като кадет в Пруският офицерски корпус.
Воюва на Източния фронт, по време на Първата световна война, но е тежко ранен при инвазията в Литва и почти две години се лекува. Награден е с Железен кръст I-ва и II-ра степен. Напуска армията с чин оберлейтетант.
Между военен период [редактиране]
В следвоенните години е командир на доброволческите отряди „Фрейкорпс“ в град Мамел, Източна Прусия (днешна Литва). През 1922 година отново се присъединява към армията, а през 1933 година е произведен в чин майор.
През 1934 година става член на НСДАП и СА, за кратко разработва тренировъчна програма за тактики и обучение на СС формированията, чийто член става през 1935 година.
След повторното въвеждане на задължителната военна служба в Германия, постъпва на служба в СС частите с чин щурмбанфюрер, поемайки командването на батальон, част от СС полк „Дойчланд“. Само след година е повишен в чин щандартенфюрер и поема командването на полка. В навечерието на Втората световна война е произведен в чин оберфюрер.
Втора световна война (1939-1945) [редактиране]
Участва в Инвазията в Полша и окупацията на чешката Судетска област. През 1940 година участва в Френската кампания, където за проявена храброст и войнски заслуги е награден с Рицарски кръст.
След началото на войната, СС-Райхсфюрера Хайнрих Химлер го натоварва със задачата да създаде и командва новото доброволческо военно формирование на СС-дивизията „Викинг“ (по-късно наречена 5-та СС танкова дивизия „Викинг“).
Дивизията е формирана през 1941 година от СС полковете „Нордланд“ и „Вестланд“. Също в дивизия „Викинг“ воюват чуждестранни доброволци, или както били наричани на нацистки жаргон - „расово приемливи народи“ (фламандци, холандци, валони, датчани, норвежци и финланци). Въпреки това, чужденците съставят 10 % от личния състав на дивизията (1000 от 11000). „Викинг“ била първата Вафен-СС част, включваща в състава си чужденци. Начело на дивизията е в Битката за Кавказ и овладяването на Кавказките нефтени полета.
През 1943 година е назначен за командващ на 3-ти СС танков корпус. Начело на корпуса участва в бойни действия на Източния фронт. След военните действия при „Курланския котел“, корпуса понася тежки загуби и численният му състав намалява драстично и в началото на 1945 година е трансформиран като част от новосъздадената група армии „Висла“, командвана лично то Химлер. През февруари 1945 година Химлер поставя за командващ на 11-та армия Щайнер, но с 5 март на с.г. е заменен от генерал Валтер Лухт.
На 21 април 1945 година, по нареждане на Адолф Хитлер е създадена армейска група Щайнер (Armeeabteilung Steiner), командвана от него, на която фюрерът нарежда да нанесе контраудар по руските войски в района на южните предградия на Берлин и да пробие обръча на Първи беларуски фронт, командван от маршал Георгий Жуков. Според нарежданията на Хитлер, Щайнер прави пробив в северния фланг на Червената армия като в същото време генерал Теодор Бусе и неговата армия да хванат „в клещи“ съветските войски.[1]
В Битката за Берлин, на 22 април 1945 година, Хитлер нарежда на своите генерали да се бият докрай, след което да се самоубият[2][3].
Щайнер отказва да изпълни заповедта и изтегля частите си в западна посока.
На 3 май се предава на съюзническите войски.
Следвоенни години [редактиране]
След пленяването му от съюзниците е включен в списъка за обвиняемите в Нюрнбергския процес, но малко по-късно е изваден от списъка.
Пише мемоари и книги за войната.
Умира на 17 май 1966 г. в Мюнхен.
Военна декорация [редактиране]
|
|
Използвана литература [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Gordon Williamson - The SS: Hitler's Instrument of Terror: The Full Story From Street Fighters to the Waffen-SS - Motorbooks International, (March 1994), ISBN 0879389052, ISBN 978-0879389055.
- ↑ Ziemke, Earl F. Battle For Berlin: End Of The Third Reich, NY: Ballantine Books, London: Macdomald & Co, 1969
- ↑ Antony Beevor -Berlin: The Downfall 1945, Penguin Books, 2002, ISBN 0-670-88695-5
Външни препратки [редактиране]
- Каталога на ГНБ съдържа литература от/за Феликс Щайнер
- (рус.) Последни сто дни на райха, от Джон Толанд
- (нем.) Ген. Ф. Щайнер в немския сайт на - Lexikon der Wehrmacht
